Текст: Стела Гъркова
Здравейте, прекрасни читатели!
В днешния блог пост ще ви представя една талантлива дама, с която съвсем наскоро се запознах и която имах възможността да интервюирам – Пресияна Ганева. Благодаря на Преси, че се съгласи на това интервю. Благодаря ѝ най-вече за дълбоко докосващото послание, което отправи към всички нас – „Важното е да чувстваме”! Като всеки един творец и аз съм съгласна с това прекрасно твърдение, тъй като именно нашите дълбоки и искрени чувства определят стойността на творбите ни. А сега се заредете с вдъхновение и емоция, докато четете това интервю.
1. Здравей, Преси! Разкажи ни повече за себе си. Как се роди любовта ти към изкуството? Кога и как разбра, че писането е твоето призвание?
Тъй като в училището, в което уча – СУ “Васил Левски”, гр. Севлиево, има журналистически клуб, реших да се запиша в него след постъпването ми в гимназиален етап. Този клуб ми даде възможност да се развивам и да обикна културните събития, както и изкуството. Моята учителка по български език и литература е негов ръководител. Тя е човекът, на когото бих искала да благодаря най-много, тъй като с нейна помощ преоткрих себе си като творческа личност. Моята преподавателка е поетеса и има издадени четири стихосбирки, които са одобрени от Съюза на българските читатели. Това ме накара до голяма степен да започна да пиша есета, разкази и стихове за конкурси. След четири години в писане на журналистически материали за вестника в гр. Севлиево (в. „Росица”) и още много други за литературни конкурси, разбрах, че журналистиката и писането са моите призвания.
2. От колко време се занимаваш с творчество?
От 8-ми клас. Вече четири години пиша стихове, разкази и есета. Понякога рисувам и съм взимала участие и в художествени конкурси.
3. А с какво друго се занимаваш, освен с писането?
Голям почитател съм на танците и рап музиката. Затова преди три години се записах на хип-хоп танци във Велико Търново. От две години ходя по спектакли и танцувам в различни градове из страната. Харесват ми философията и психологията, затова бях част и от клуб “Емоционален спектър” в моето училище и участвах във Философски филмов фестивал 2020. Посещавам и онлайн срещи на клуба по дебати, на който съм член в град Ловеч – “Love4“. Членувам и бях две години вицепрезидент на Interact Club Sevlievo. Уча немски език, чета книги и обожавам да участвам в Erasmus+ проекти към Община Севлиево.
4. Защо избра името „Полъх” за заглавие на своята първа стихосбирка?
Заглавието на книгата символизира всички непостоянни емоции, които се случват в тийнейджърските години. Всички любовни трепети, които за мен са означавали много преди време, сега са просто един спомен – един “полъх”, който е преминал през мен и е оставил траен отпечатък върху творчеството ми. Написах първото си стихотворение в 8-ми клас. Тогава започнах да срещам различни хора в живота си, които ме накараха да поема по този път на порастването и да се сблъскам с най-различни чувства. В стихосбирката има 22 стихотворения, написани в периода 8-10-ти клас. Малка част от стиховете са писани през лятото преди 12-ти клас.
5. Как протече процесът по издаване на стихосбирка?
Редактор на стихосбирката е моята преподавателка по български език и литература. Г-жа Йорданова стилизира и редактира стиховете ми. След като взех решение, че ще издам стихосбирка, се обърнах към една прекрасна художничка – Теодора Маринова. Теди е изключително талантлива и затова пожелах именно тя да бъде илюстратор на книгата, тъй като припозна себе си в много от творбите ми. След подредбата на стиховете, посетих печатница „М-Прес” и се срещнах с г-н Мирослав Марков, чийто екип от професионалисти създаде финалната визия на книгата. Първоначалният тираж на книгата възлиза на 400 бройки, като вече може да бъде намерена в книжарница „М-Прес”, гр. Севлиево.
Представянето на “Полъх” се състоя в Градска художествена галерия “Асен и Илия Пейкови”. Не можех да повярвам колко много хора уважиха този важен ден за мен и дойдоха на представянето. Учители, приятели, познати и граждани на Севлиево изпълниха цялата галерия и ме подкрепиха. Взех решение средствата да бъдат дарени за лечението на Моника Георгиева – млада жена с диагноза “множествена склероза”, като се срещнах с нея ден преди представянето на книгата. Нейната история ме вдъхнови и ме накара да помагам по-често на останалите, защото самата аз се чувствам по-жива. Няма значение дали физически съм здрава, ако духът ми е сломен!
6. С какви предизвикателства се сблъска?
Бих казала, че в процеса на писане на книгата се сблъсках с множество житейски предизвикателства, а не при самото ѝ издаване. Книгата вече е факт и когато се обърна назад, виждам какъв човек съм била и че всеки стих е огледало на някаква вече изпитана от мен емоция.
“Един път влюбиш ли се в това да помагаш
на останалите, то се превръща
в неизменна част от живота ти.”
7. Кое беше най-удовлетворяващата част за теб?
Когато видях, че след представянето на книгата бяха събрани 700 лева за лечението на Моника. Това се дължи на даренията на хората, които посетиха събитието и щедро подкрепиха каузата.
8. Каква е най-съкровената ти мечта?
Бих искала да имам собствено издателство след години и да бъда известен писател. Моя мечта е името ми да се прочуе и извън България. Искам изкуството ми да вдъхновява и да печели хората. Обичам да служа на обществото. До голяма степен това възпита и Interact Club Sevlievo у мен. Един път влюбиш ли се в това да помагаш на останалите, то се превръща в неизменна част от живота ти.
9. Какво правиш в свободното си време?
Прекарвам време със семейството и приятелите си. Те ми дават подкрепа и обич, и без тях нямам вдъхновение. Аз съм човек, който обича да общува с различни хора и да слуша историите им. Комуникацията с хора е едно от най-любимите ми хобита. Слушам музика и участвам в колкото се може повече проекти в училище и извън него. Пътуването ми е страст и се чувствам като нов човек, когато опознавам нови места.
10. Какво послание би отправила към читателите ни?
Тази година мога да заявя, че приключва един етап от живота ми, който ме накара да бъда по-силна, да чувствам, да обичам, да се развивам, да се губя и намирам, да страдам и да съм щастлива. “Полъх” запечата една голяма част от емоциите, които изпитах, докато осъзная истински важното – а то е именно: “Да чувстваш – без значение тъга или щастие. Важното е да чувстваш!”. Това е посланието ми към читателите.
コメント