Текст: Мария Сомлева
Днес писането на хартиени писма е нещо… странно. Да допреш химикалката си до листа, да мислиш и премисляш отново и отново онова, което искаш да кажеш, да вложиш в написаното най-съкровените си емоции, най-ранимите си страни, а след това да чакаш отговор с дни, понякога дори и със седмици. Та кой се нуждае от това?
В днешно време модерните технологии са развити – имаме интернет и социални мрежи, а писането на “писмо” се свежда до влизането в Messenger или някоя друга платформа, написването на онова, което искаме да кажем, и накрая натискането на бутона за изпращане. Разбира се, и днес отговорът може да закъснява, а сърцето да препуска в очакването му, само дето далеч не толкова, колкото при истинските, хартиени писма. Впрочем, ако се замислим, писма са се пращали от много дълго време, колкото и странно да ни звучи това днес. Те са били лоялни спътници на хората по време на войни, епидемии, любовни терзания и какво ли още не, до съвсем, съвсем скоро.
В книгата “Зимата на нашите писма” от Анхелес Доняте забравата и заменянето на хартиените писма от електронните такива е проблемът, пред който трябва да се изправят жителите на малкото село Порвенир, когато пощальонката Сара получава писмо (малко иронично, може би), че ще бъде преместена да работи в пощенската станция в столицата, а тази в селото ѝ ще бъде затворена. Сара е неразделна част от селото и заплахата от нейното уволняване ужасява съседката ѝ, възрастната Роза, която решава да създаде “верига от писма” – всеки, получил писмо, трябва на свой ред да пише до някой друг жител на селото. Началото на веригата поставя самата Роза.
Тази книга ни накара да се замислим кога ние – екипа на We Matter – последно сме писали писмо? Всъщност, писали ли сме някога? Нима някога сме изпитвали вълнението на нашите баби и дядовци, докато те с една красива смесица от притеснение и нетърпение, забъркана някъде в сърцата им, са очаквали писмото на любим човек? Или пък на родителите от провинцията, чакащи писмо от детето си, първо поколение Софиянец? Разбира се, хиляди други примери могат да се дадат – все пак писма са се писали от векове и от всякакви хора. И макар да не можем да върнем тяхната разпространеност сред обществото, с ентусиазъм грабнахме идеята да популяризираме силата им сред самите нас.
***
За месец февруари – първият от, надяваме се, дълга поредица от месеци, в които си изпращаме писма, се включиха единадесет души. Единадесет писма от различни краища на България, а дори и извън границите на родината ни, съдържащи в себе си красиво написани текстове на всевъзможни теми, пропътуваха множество километри, докато стигнат до очакващите ги ръце, очи и сърца. През този месец, в който писахме писмата си, разбрахме, че това е едно истинско, вдъхновяващо приключение с изключително красиви емоции! Също така, завидяхме на хората преди нас, за които получаването на писма е било нещо обичайно, нещо, правено от всеки!
***
Ако искате да се включите към инициативата за писане и изпращане на писма, станете част от екипа на We Matter! Изключително много бихме се радвали! Писмата са още един начин да покажем на отсрещния човек, че е важен.
Comments