Текст: Емили Митева
„И днес в ръцете си държа най-великото човешко творение – книгата. Един скромен малък предмет, побиращ в себе си цял нов свят. И чета буква по буква, спирам на всяка запетая и точка, въртя се в лабиринта от редове, докато стигна до най-сладката последна страница на четивото. Затварям историята между красивите корици, които като затворници я пазят, и усещам душевния катарзис, през който душата ми минава. Наслада като никоя друга... Да бъдеш, без да си, да усетиш, без да докоснеш, да съчувстваш, без да познаваш, да живееш като съпреживяваш.“
М.Е.
Книгата има способността да променя погледа ни над света, както и да ни помогне да открием непознати частици от себе. Освен че носи нови знания, тя е първи приятел в дъждовните, облачни дни и може би най-добрият начин, по който можем да избягаме от ежедневието си. Днес ще проследим историята на книгата и процеса, по който сме стигнали до издаването ѝ. Приятно четене!
В Шумер се поставя началото на писмеността през четвъртото хилядолетие пр.н.е. заедно с появата на клинописа. Археолозите са открили училища за писари, датиращи още от второто хилядолетие пр.Хр., където учениците са били обучавани на изкуството на писане. Там своето образование са получавали основно заможни момчета, наричани „синове на училището“, а техният учител – „баща на училището“. Обучението им било разделено в две основни дисциплини – приложни науки и изкуство (Тачков, 2021).
Тачков твърди, че за най-древната литературна творба се смята „Епос за Гилгамеш“. По-късно се появяват творби в Древен Египет, както и самата Библия и старогръцките произведения.
За да започнем от самото начало на книгоиздаването, трябва да се върнем хилядолетия назад, когато хората са използвали плочи, свитъци и листове от папирус, за да записват важна за тях информация. Доказателства за това са намерени в Месопотамия – глинени плочи, датиращи от третото хилядолетие преди Христа. Още по-забележително е, че са открити над 20 хиляди плочи в Ниневия, за които се вярва, че са част от библиотеката на царете на Асирия. Предполага се, че са разполагали с работилници и преписвачи. Интересен факт е, че до съвсем скоро – 19 век – тези плочи все още биват използвани в отделни части на света като Германия, Чили, Филипините и пустинята Сахара.
Идва времето на папируса, чието първоначално използване било в Древен Египет. За писане се използвали аир, стъбла на тръстика, заострени на върха, или птичи пера. Папирусната книга е била под формата на свитък от няколко листа, залепени заедно, с обща дължина от 10 метра или повече. Някои книги, като историята на управлението на Рамзес III, са достигали над 40 метра. Египтяните са изнасяли папирус в други средиземноморски цивилизации, включително Гърция и Рим, където е бил използван, докато е разработен пергамент.
Пергаментът постепенно заменя папирусите. Има легенда, която приписва изобретението на Евмен II, царя на Пергам, от където всъщност идва името „пергамент“. Производството му започва около 3-ти век пр.н.е. Изработен е от кожи на различни животни (овце, говеда, магаре, антилопа и др.). Пергаментът е сравнително лесен за съхранение, по-солиден и позволяващ да се изтрива текст. Той е бил изключително скъп заради времената, в които е създаден, а и поради начина на изработване.
Свитъкът е следващата форма на книгите през второто хилядолетие преди н.е. Той е бил част от елинската, римската, китайската, еврейската и древномакедонската култури. Но каква точно е разликата между свитъка и книгата? Отговор за това ни дава Исидор Севилски, който казва, че книгата е съставена от само един свитък, а голям брой от книги се нарича кодекс.
Междувременно ръкописът не изостава, а преминава в печат. Ръкописните книги през Средновековието са били изработвани в скриптории (специални работилници ), намиращи се в манастирите. Съществували са пет вида писари: калиграфи, отговарящи текстът да бъде красиво написан; преписвачи; коректори, сравняващи оригиналната книга и готовата; илюстратори и рубрикатори, които пишели инициали с червени букви. Тук е важно да отбележим, макар да можем и сами да предположим, че ръкописните книги са с много по-голяма стойност, заради труда, вложен в тях, и рядкостта си. За писане се използвали различни видове мастило. Изработването на книгата отнемало много време. Страниците на първите ръкописни книги били направени от пергамент или велен (телешка кожа), а кориците били изработени от дърво и облечени с естествена кожа.
Тъй като този процес бил изключително бавен, мюсюлманският свят измислил нов начин – чрез организирането на сесии, където да се правила проверка на преписаното произведение, като писарят четял на глас пред автора, за да се удостовери, че текстът е точно копие.
Първоначално печатът бил създаден в Китай. Идеята била чрез дървени изсечени блокове, напоени с мастило, многократно да се печата релефът им на листа хартия. По-късно този метод се пренася и в Европа под наименованието ксилография, като се използва и в изкуството.
Векове по-късно, около 1439 г., Йоханес Гутенберг създава печатната преса. Тази машина представлявала метални букви, които можели да променят местоположението си, образувайки нови думи и дори цели изречения и текстове – така нареченият ръчен набор.
До този момент – 1501г. – се вярва, че са създадени над осем милиона книги. Този брой включва всичко от старопечатните книги, единичните листове и изображения, създадени в Европа, все още известни като инкунабули.
В началото на XIX век се появяват печатните машини, задвижвани чрез пара, чиито възможности били да разпечатват около 1100 листа за час. За жалост обаче, тези, които набирали текста на ръка, били способни да наберат само 2000 букви за час, което довело до ограничение на броя на страниците. През 70-те и 80-те години на миналия век Линотипните и Монотипните наборни машини имали много по-големи възможности за работа и чрез тях били печатани вестници и списания.
И така, лека по лека, стигаме до днес, когато благодарение на бързо развиващите се технологии, можем да четем по всяко време и място от нашите телефони или електронни четци. Впечатляващото развитие на книгата, достигащо до нашето съвремие, показва как любопитството да научаваме все повече и повече се е задържало и дори се е увеличило във времето. Сега вече от нас зависи дали ще се възползваме от удобствата на модерния свят и ще вземем всичко, което можем.
Източници
Burnell, C (2019). “A little history of reading: How the first books came to be”. Book Trust. Посетено на: 16/05/2022
Тачков, М (2021). „Възникване и развитие на писмеността“.Форум „Наука“. Посетено на: 19/05/2022.
Wikipedia. “Книга“. Посетено на: 15/05/2022
Wikipedia. „History of books”. Посетено на: 17/05/2022
Comments