Текст: Елвира Димитрова и Катрин Димитрова
Снимки: Катрин Димитрова
Често си казваме, че искаме да направим дадено нещо – да започнем да тренираме, да се храним здравословно, да четем по-редовно, да намираме време за близките си, да спестяваме… Списъкът на желанията ни може да е безкраен, но истината е, че без да предприемем необходимите действия, те ще си останат просто цели. В основата на всяко едно подобно желание стои навик, който да допринесе за реализирането му. Точно тук обаче възниква трудността, защото понякога, колкото и да ни се иска да променим нещо в поведението и ежедневието си, то просто не се получава. На какво се дължи този неуспех? Според нас отговорите на този и още много сходни въпроси ще откриете в книгата на Джеймс Клиър „Атомни навици“.
„Целта е резултатът, който искате да постигнете. Системата е процесът, който води до този резултат.“
Често пъти не хората сме виновни, поне не пряко. Системите, които сами сме си изградили са причината. Следователно най-простият и пряк път е да подобрим системите, в които вярваме. Най-лесният начин да усвоим даден навик е като го повтаряме отново и отново, докато той не стане част от нас, от нашата идентичност. Това важи както за добрите навици, така и за лошите.
И тук на помощ идва Джеймс Клиър. „Атомни навици“ служи като наръчник за всеки, който е готов да предприеме пътешествието към подобряването на живота си.
В книгата си той споделя повече относно четирите етапа на навиците, както и как те могат да са ни от полза при изграждането на положителен или премахването на негативен навик. Фокусът на днешната статия ще бъде точно върху тях, защото те са в основата за изграждането на една ефикасна система.
Четирите етапа са:
1. Знак. Обикновено той провокира мозъка да предприеме действие, тъй като сигнализира присъствието на наградата. Това на свой ред води до етапа на копнеж, защото искаме да получим възнаграждението. Например, минаваме покрай пекарна близо до училище и усещаме мириса на прясно изпечени кроасани.
2. Копнеж. Той е тясно свързан с мотивацията, която стои зад всеки един навик, тоест защо искаме дадено нещо. Например след като сме усетили мириса на прясно изпечени кроасани, започва да ни се приисква да изядем един. Съответно, копнежът предизвиква действие.
3. Реакция. С други думи, това е навикът ни под формата на мисъл или действие. Например след като ни се е приял кроасан, влизаме в пекарната и си купуваме. Дали реакцията ще се осъществи зависи основно от сложността на действието, както и от мотивацията ни, за да го направим.
4. Награда. Има 2 основни функции: моментно задоволяване на копнежа и маркиране на действията, които ни носят някакво удовлетворение. Например след като сме си купили и изяли кроасана, удовлетворяваме копнежа си. Следователно мозъка ни започва да прави асоциация между отиването на училище, минаването покрай пекарната и яденето на кроасан.
Джеймс Клиър продължава като демонстрира как тези 4 етапа биха могли да сформират закони, които да ни помогнат да изградим полезни навици.
Как да създадем позитивен навик:
1. Закон 1 (знак): направи го очевиден.
2. Закон 2 (копнеж): направи го атрактивен.
3. Закон 3 (реакция): направи я лесна и постижима.
4. Закон 4 (награда): направи я удовлетворяваща.
Например ако искаме да започнем да тренираме всяка сутрин, можем да поставим любимия си спортен екип на стола срещу леглото, за да е първото нещо, което да видим, след като отворим очи (знак). Тъй като това са едни от любимите ни спортни дрехи, след това вероятно ще усетим нуждата да ги облечем и да се раздвижим (копнеж). Това може да доведе до един бърз стречинг или дори няколко подскока (реакция). За финал изяждаме порция от любимото си мюсли (награда), от което изпитваме удовлетворение.
За да премахнем даден навик пък Клиър предлага да трансформираме тези закони по малко по-различен начин.
Как да се отървем от негативен навик:
1. Закон 1 (знак): направи го незабележим.
2. Закон 2 (копнеж): направи го неатрактивен.
3. Закон 3 (реакция): направи я трудна/ непосилна.
4. Закон 4 (награда): направи я неудовлетворителна.
Например ако сме започнали всяка сутрин да си купуваме кроасан от пекарната покрай училището, което ни носи моментно удоволствие, но в последствие ни кара да се чувстваме зле, бихме могли да подходим по следния начин. Вместо да минаваме по обичайния маршрут, заобикаляме от другата страна или избираме малко по-дълъг път (незабележим знак). Ако изпитаме желанието да си вземем кроасан, си припомняме, че след това се чувстваме зле или пък че коремът ни се е подул от тестото (правим копнежът неатрактивен). За всеки случай си носим закуска/ обяд от вкъщи и си взимаме по-малко джобни от обикновено (правим реакцията трудна). Ако дори и тогава ни се прияде кроасан, си напомняме, че въпреки че кроасанът ни засища за кратко, не е достатъчно, за да ни зареди с енергия за целия ден, а и не е гаранция, че наистина е прясно изпечен (наградата е неудовлетворителна).
Това бяха етапите и законите, за които Джеймс Клиър говори в книгата си. Надяваме се информацията да ви е била от полза и да успеете да приложите съветите му в действие. Така ще можете да премахнете негативните дейности от живота си, а вместо това да се фокусирате върху изграждането на положителни.
Споделете ни в коментар, какви навици бихте искали да си създадете и от кои да се отървете? Какви методи смятате, че биха ви били от полза?
Източници:
Clear, James. “How to start new habits that actually stick”. Jamesclear.com. Намерено онлайн на 12.11.2021 https://jamesclear.com/three-steps-habit-change
Kommentare