Текст: Соня Батова
Представете си следната картина. Едно дете стои в своята тъмна стая и плаче, без да може да спре падащите по лицето му сълзи. Ако го попитате какво се е случило, то едва ли ще ви отговори. Болката е много по-дълбока от това просто да се сподели с някого, особено пък с родителите, които, като разберат за какво става въпрос, ще вдигнат такава олелия, че детето би предпочело да „умре“, пред това да сподели. А реално проблемът даже не е толкова сериозен и в никакъв случай не определя бъдещото му представяне и мнението на другите за него.
Всъщност може би вече се досетихте, че става въпрос за едно ужасно трудно контролно, на което ученикът се е провалил и в момента му е тъжно, че учителката не е проявила здравия разум да му даде шанс да го поправи. Ако ставаше въпрос за тест в началото на срока, едва ли той щеше да бъде толкова отчаян, но когато „ножът“ опре в гърлото му, и на вас би ви се доплакало. Сигурно ще ме попитате защо ви разказвам тази толкова често срещана случка, при положение, че тя по всяка вероятност би събудила у вас негативни емоции, свързани с училището и учебния процес като цяло.
Запитвали ли сте се всъщност защо се появява тази неприязън към хората, на които би трябвало да сте благодарни, че всеки ден ви учат на нещо ново? Няма да се бавя повече и ще ви дам отговора – повечето от вас са се отказали да им споделят и да се опитват да разговарят с тях по простата причина, че връзката помежду ви отдавна не съществува. А защо трябва да става така? Защо учениците да нямат право да споделят на своите учители и да получават нужната обич и подкрепа от тях?
След като помислиха върху темата, две прекрасни момичета от нашия екип решиха да споделят мнението си с вас, отговаряйки на въпроса: „Какво означава да си добър преподавател?“. Ето го и него:
В моите очи един добър преподавател трябва да притежава качества като съпричастност, чувство за хумор, харизматичност, за да може да изгради по-близки отношения със своите ученици - тип приятелство - за да може всеки път, когато някой от тях има нужда да поговори с някого, да се обърне освен към семейството си и към своя преподавател.
Да си добър преподавател според мен означава да изслушваш учениците си, да чуваш това, което имат да ти кажат, защото понякога те знаят малко повече. Освен това да ги караш да учат не за оценка, а за знание. В училище фокусът обикновено е върху добрата оценка. Аз мисля, че е важно да спрем да се стремим към нея толкова, колкото към новите знания и умения. В заключение да си добър преподавател означава точно това - да накараш учениците ти да се развиват.
След като прочетохте синтезираните мисли на нашите участници, ще се радвам да завърша днешния пост с моето собствено мнение по темата, като апелирам и вие да помислите добре върху този проблем и да изразите себе си:
Според мен преподавателската професия далеч не е просто задължение, разделено на първа и втора смяна. Да си учител е призвание, което не всеки притежава, защото тук най-важен е подходът към учениците. Колко преподаватели познавате, от които учениците казват, че са научили нещо по даден предмет или изобщо за живота. Учителската професия е не само трудна, но и многообхватна. По мое мнение тя обхваща много сфери на компетентност, като едни от най-важните са – психология, лингвистика и реторика. Освен това, един учител трябва да притежава хъс, който да го кара всеки ден да става сутрин, с едничката цел да преподаде новия материал на учениците. Не забравяйте, че само и единствено този, който проявява емпатия към своите ученици, може да събуди чувството им за отговорност към неговия предмет и признание за начина на преподаване!
Comments