Революцията в уличното изкуство – творчеството на Морио

Текст и снимки: Мария Сомлева

Обичам софийските улици. Всъщност, обожавам улиците като цяло, защото са един нов, непознат свят. Дори да минаваме по една от тях всеки ден, не си мислете, че очите ни не могат да се спрат на нещо непознато – нещо, което би променило деня, седмицата, месеца или дори живота ни.

Стените не са просто стени – о, не! Те са платна на въображението. Ако един творец иска да каже (или да изкрещи) нещо на целия град, то стените са неговият проводник. А уличният артист Морио със сигурност има какво да ни сподели – как да бъдем по-добри хора; да се обичаме; как да говорим, мислим и творим по начин, който е истински, който е човечен. Ако сте били в София, е съвсем възможно да сте попаднали на негова творба. Те "обикалят" най-централите места на града, достигайки до всички минувачи – от децата до най-възрастните, от необразованите до най-интелигентните. Дали обаче ще спрем и ще се заслушаме в мастилените думи на твореца, това вече е наш избор.

Първият път, когато видях творба на Морио, се разхождах из центъра с приятелка. Тя веднага привлече вниманието ми, ала тъй като бързахме, не успях много-много да се вгледам в нея. И все пак, творбата остана запечатана в съзнанието ми и си казах, че ще се върна, за да вникна в посланието ѝ и да я разгледам по-внимателно.

Уви, съдбата имаше други интересни планове. Минавах с автобуса покрай една централна софийска улица – “Кракра”, когато изведнъж, загледана през прозореца, познах специфичния стил на Морио – линиите, реалистичните неоцветени творби и красивите писмени послания. Отново бях заклещена в капана на бързането, така че пак не успях (както се е случвало много пъти, когато видя нещо интересно) да сляза и да се порадвам на творбата. Обещах си обаче, че ще отида да я видя.

Впрочем, извинявам се предварително – не искам да давам лош съвет на бъдещите дванадесетокласници, но аз лично, особено накрая, не влизах редовно в часовете. Та вместо в час по математика, един понеделник, в 07:30, аз бях навън, издирвайки творбата на Морио. Намерих я, снимах я и бях доволна – колекцията ми се запълни с още едно “уловено” послание от артиста, когото страшно много обичах (и, разбира се, продължавам да обичам), а и той все повече се бе утвърдил в сърцето ми като любимия ми уличен художник.

Любимото ми произведение на Морио се намира на Попа – едно от централните места в София, изпълнено с магазини, книжарници, множество хора и разговорите им. Страшно много се свързвам с посланието, което е оставил на тази стена – какво повече мога да добавя за човека и човечеството? Въобще мога ли да добавя нещо повече?

Но кой е Морио? Кой е този мистериозен творец-любител на човешката душа? Дали някога наистина ще разберем? Дали някога Морио ще се издаде?

*

Ако срещна Морио, може би ще го понеса на ръце. Той е моето вдъхновение, моят вик сред сивите страни, че животът е нещо красиво, че има човечност и че тя ще възтържествува въпреки всичко.