Автор: Далиа Давидкова
Историите и техните обитатели стоят скрити между кориците на книгите. Те надничат плахо от редовете им. Гледат ни с мастилените си очи от страниците. В началото на книгата се запознаваме с героите, после навлизаме в техните истории, постепенно се запознаваме с тях и накрая ги опознаваме. След края на историята те ни липсват.
Скъпи читатели, това е пост за историите и техните обитатели. Това не е разказ или текст относно книга. Той е за книгите. Той е за тези книжни тела тук и сега, в ръцете ни.
Историите са други светове. Те са реалности без физическо измерение. Те ни понасят в себе си не за да забравим за света, а за да започнем да живеем. Независимо от това какво учим или работим, независимо каква е нашата философия за живота, никога не бива да оставяме нашето образование, начин на живот или ангажименти да попречат на „ОБРАЗОВАНИЕТО НИ”. То е нещото, което не се придобива в училище или университет, а сами си го набавяме от книгите, които четем, филмите които гледаме, новините, които следим. Историите и техните обитатели във всяка книга са нов живот и нови ситуации. Те ни карат да мислим, да си задаваме въпроси, да започнем собствените си търсения.
Много може да се каже за историите и техните обитатели, но повече може да се прочете. Трябва да се прочете! Затова тази публикация е така кратка – за да ви напомни да си сложите една книга в чантата сутрин на път за работа и може би да четете в автобуса.
В тази връзка, скъпи читатели, ще ви оставя един кратък списък с мои любими книги, препоръчани по автори:
Агата Кристи винаги ще е на първо място тук. Нейни книги като: „Убийство в Ориент Експрес”, „Празникът на Вси Свети”, „Мистерията с три четвърти” и „Азбучни убийства“, са много подходящи за компания с чаша чай на дивана.
Елиф Шафак нескрито ми е на сърцето с „Копелето на Истанбул”, „Трите дъщери на Ева”, „10 минути и 38 секунди в този странен свят”, „Островът на изгубените дървета” и други. За едни от тях препоръчвам слушалки и телефон, за да слушате музиката, с която героите отмерват времето, а за други от историите предполагам, че чаша кафе ще е достатъчна.
Диего Галдино определено е мой фаворит. Когато искаме четивото ни да е изпълнено с романтика и дъх на кафе, книгите му са правилният избор за нежните души. Негови са „Сутрешно кафе в Рим”, „Вечерно кафе в Рим” (може да прочетете ревюто ми за тях тук), „Имението Боско Бианко” и „Брегът на костенурките”, които определено препоръчвам да четете в обстановката на малко уютно кафене. Все пак никога не са знае – както научаваме от тях, понякога любовта и добрият съвет се срещат случайно, докато си поръчваме кафе.
Ако искате да разнищите душата и вярванията си, нека е под съпровода на Мария Лалева и „Пасиансът на архангелите” или „Живот в скалите”. Съветвам ви да се въоръжите с кърпички и свободна нощ, защото тези книги определено се четат на един дъх.
Още книжни предложения може да намерите в отредената за това секция в блога.
... и не забравяйте още не сте срещнали най-любимата си книга.
Yorumlar