Текст: Далиа Давидкова
(Край морето четем Фотев)
На 27 юли се навършиха точно двадесет години от смъртта на Христо Фотев. Седяхме край морето, вперили поглед в последните лъчи, залязващи зад хоризонта, и съвместно с гаснещия ден, отдавахме почит на угасналия, но останал завинаги в нас Христо Фотев. Сбогом, капитане наш!
Морето, морето, морето му е синоним. Не можем да не гледаме към синята шир и да не си мислим именно за него – незабравимия Христо Фотев и неговите стихове: "Не е измислица морето / и щастието съществува!", които като рефрен се повтарят в главата ни, биват рецитирани от вътрешното ни гласче отново и отново, надничат плахо, изписани на някоя фасада.
Скъпи читатели, поезията не умира. Тя е вечна, дори поетите ѝ да угаснат. Но неговите думи, подредени в поезията му, остават завинаги запечатани в сърцето!
Нима можем да забравим поета на морето – този, който покорява сърцето? Представям на вашето внимание единствения и неповторим Христо Фотев!
Измислица ли е морето?...
Измислица ли е морето?
И щастието ли? Не вярвайте!
Не вярвайте на капитаните,
които го продадоха!
Не вярвайте и на проститутките,
които го забравиха!
Не вярвайте и на поетите,
които го изгубиха!
Не е измислица морето
и щастието съществува!
Достатъчно е да се вслушате
във тишината на сърцето си.
Достатъчно е да протегнете
ръката си, за да се усмихнете
на някого и да му върнете
отнетото от капитаните
и проститутките –
о, мъничко
от вярата във дърветата,
във най-щастливите предчувствия,
във поздравите на другарите,
във делниците и светкавично
вий ще намерите морето...
Най-синьото и най-лъчистото
ще се усмихне във очите ви.
И портокаловото слънце
ще ви замести капитанската
фуражка, капитане мой!
Здравейте, капитане мой!
Не е измислица морето
и щастието съществува!
1 Христо Фотев; „СЪБРАНО Юбилейно издание”; изд. Millenium
Comments