Как да имаме здрава връзка със себе си?

Текст: Деляна Янкова

Връзките са в основата. Връзки между химични елементи, които изграждат всичко видимо; между хора и институции, които пък от своя страна са невидими, но също толкова важни. Светът е една огромна мрежа от връзки, в чиято необятност човек понякога се оплита. Когато това се случи, доста често се съмняваме в собствените си възможности. Оплетени в съединяващите нишки, които ни задушават, търсим изход и

поне мъничко спокойствие.

Преди си мислех, че трябва да работя, да гоня цели, да създавам връзки, да комуникирам, да бъда винаги максимално ползотворна за околните. Не ме разбирайте погрешно – тези качества не са никак лоши, но всяко явление има своя предел. В един момент осъзнах, че прекалено многото взаимоотношения и ангажименти, с които се заемах, ми се отразяваха зле. Започнах да изисквам много повече от себе си, преминавайки прага на възможностите си. И ето така, скъпи читатели, аз загубих връзка

със себе си. Ако тези думи са ви познати, то продължавайте да четете, защото знам как да ви помогна.

Пътуването към себе си е най-дългият път, който човек може да извърви. С всеки изминал ден ние се опознаваме и усъвършенстваме. Когато осъзнах, че жертвам прекалено много от себе си, си казах, че промяната е наложителна. Никак не бях щастлива. В следващите изречения ще ви разкажа за пътя към щастието, който все още продължавам да вървя.

Първата стъпка, която предприех, беше да започна да тренирам. Повярвайте, до онзи момент ненавиждах тренировките – смятах ги за загуба на време. В момента ме е срам, че съм мислила по този начин, честно. Прието е, че хора, които тренират или просто се разхождат повече, са по-щастливи. Разхождайте се редовно! Препоръчвам разходки сред природата винаги, когато имате възможност. Те не само ще прояснят умовете ви, но и ще ви заредят с тонове положителна енергия.

„Физическата подготовка е първото усещане за щастието.“

- Джоузеф Пилатес

Наскоро говорих с една доста мъдра дама. Въпреки крехката ѝ възраст, тя прозря объркването ми и постоянното жонглиране с какви ли не дейности, които извършвам, за да се почувствам стойностна. Това е доста честа грешка – правим нещата, за да се чувстваме полезни. Момичето беше директно и изобщо не ми спести мнението си. По принцип в други случаи прямотата ѝ щеше да ме нарани, но този път реших да се вслушам в нея:

„Живей живота си. Не е нужно да се опитваш да бъдеш перфектна, защото след време ще съсипеш психиката си. Да, проблемът е в теб, защото очакваш хората да са перфектни. Вземи се в ръце, защото това е способно да съсипе бъдещето ти. Красотата на живота е в това, че ние, хората, се проваляме, после се изправяме и продължаваме да се борим. Най-ценното е, че всички сме различни.“

Имах нужда да чуя това. Скъпи хора, никога няма да бъдем перфектни. По-важното е да бъдем щастливи! Бъдете по-малко взискателни към себе си – не се стремете към свръхдейности. Всички понякога имаме нужда да живеем живота по-ларж, както са казали хората.

Най-важното нещо, което някога съм имала смелостта да призная пред себе си – това е, че имам напълно погрешно разбиране за живота, което е несъвместимо с идеята ми за

щастие. Щастието е в простотата. Дали ще бъда с отличен успех, или с не чак толкова добър, дали всички около мен ще ме харесват – това няма никакво значение. Моят ключ към здравата връзка със себе си е да се радвам на малките неща. Правете хората щастливи и бъдете щастливи. Нека фокусът ви падне върху емоциите ви, а не върху работата. Правете спомени, ценете близките си хора, усмихнете се на непознат или заговорете възрастния човек на пейката в кварталния парк. Бъдете добри! Бъдете благодарни за всичко, което имате.

Като за финал ще ви разкажа за всекидневния ми ритуал за щастие. Всяка вечер записвам какво ме е направило щастлива през деня. Обикновено това са малки жестове на хората около мен, което е още едно доказателство, че добрината твори щастие.

Ключът към здравата връзка със себе си е да бъдем истински щастливи. А истински щастливи можем да бъдем, само когато сме благодарни и добри!