top of page
Мартина Кънчева

Какво трябва да знаем за тормоза в училище и кибертормоза


Текст: Мартина Кънчева

 

Училищното насилие има много разновидности. То може да се опише като младежко насилие, което се случва на територията на училище, на път за или от него, или дори по време на спонсорирани от училището събития. Възможно е един младеж да стане както жертва на насилие, така и насилник или свидетел, като дори учители могат да влязат в ролята на такива.


Това, което мога да споделя от личен опит е, че престоят ми в училище ме научи, че не е лесно да бъдеш харесван, когато си различен. Смятам, че вербалният тормоз, през който преминах, няма как да се сравни с това, през което може би някой от вас, четящите, преминавате, но беше достатъчно да промени начина, по който виждам себе си и света около мен. От общо три училища, които съм сменила до 12-ти клас, във всяко се намираше някой, който да спомене нещо лошо по мой адрес или право в лицето ми да си изкаже мнението. Трудно е да преминеш през това емоционално, особено когато желаеш да си в добри отношения с всеки.

 

Забелязах също, че имаше нещо като тенденция момичетата да тормозят други момичета, а момчетата – момчета. Повечето трудности при мен започнаха след 8-и клас, когато трябваше да сменя училището, в което ме бяха приели, и да се преместя в ново. Бях срамежливо и неуверено дете, а едно от момичетата от моя нов клас видя потенциал да се закача с мен. Понякога една грешна крачка, едно грешно решение, може да доведе до много по-сериозни последствия, отколкото очакваме. Това, което след толкова време се опитвам да постигна след тези събития, е да си взема поука и да усъвършенствам себе си, като не гледам на нещата с омраза, а с разбиране.

 

Ето какви могат да бъдат някои от видовете младежко насилие:

 

·      Физически тормоз, блъскане и удряне

·      Вербален тормоз

·      Груповото насилие и нападение (с или без оръжие), като те могат да доведат до сериозно нараняване или дори смърт.

·      Кибертормоз

 

Защо се случват и как могат да бъдат предотвратени?

 

Един ученик може да бъде обект на тормоз поради много причини. Това може да се случи, защото е различен, по-умен, или дори по-популярен от останалите. Може да бъде причинено от различия в расата, сексуалността, религията, някакво увреждане, физически или умствени способности, тегло, височина или нещо, което създава разлика между едно дете и друго. В други моменти потърпевшите са просто на неподходящото място в неподходящо време.

 

Ето какво сочат статистиките за тормоза в училище:

 

·      90% от учениците от 4-8 клас съобщават, че са били обект на тормоз или са били малтретирани.

·      20% от учениците от 9-12 клас са обект на малтретиране, по данни на stopbullying.gov.

·      От всички тях, 9% от учениците в 6-12 клас са изпитали кибертормоз.

·      По доклади на Асоциацията на националното обучение (National Education Association) над 160 000 деца отказват да отидат на училище всеки ден поради страх от подигравки или малтретиране от техни съученици, а над 10% от учениците, които напускат училище, го правят заради постоянен тормоз.

·      В САЩ всеки месец 282 000 ученици са физически малтретирани в средните училища и броят им нараства. Статистиките сочат, че отмъщението (заради тормоз) е причина номер едно за училищните стрелби в Съединените щати.

·      64% от учениците, които са били обект на малтретиране не го съобщават. (По данни на Petrosina, Guckenburg, Devoe and Hanson, 2010).

 

Какво представлява кибертормозът?

 

Кибертормозът е по-рядко срещан, но не бива да бъде подценяван, тъй като той може да бъде също толкова вреден, колкото и другите форми на тормоз. Този вид насилие може да се случи в интернет пространството или през всякакви електронни носители. Най-често срещаните видове кибертормоз включват:

 

●      Тормоз чрез текстови съобщения;

●      Тормоз със снимки/видеоклипове, заснети чрез камерата на мобилен телефон;

●      Тормоз чрез имейл съобщения;

●      Тормоз в чат стая;

●      Тормоз чрез уеб сайтове и др.

 

Ако, след като е било в интернет пространството, дете изглежда разстроено, тъжно или тревожно, това може да е знак, че е подложено на кибертормоз. Друг отличителен знак е, че те започват да прекарват повече време онлайн от обикновено.

 

Според статистиките от всички социални мрежи децата в платформата YouTube са най-склонни да бъдатподложени на кибертормоз, като това са 79%, следвани от Snapchat – 69%, TikTok – 64% и Facebook – 49%. Известните потребители на YouTube също получават негативни коментари публично, но също така и на лични съобщения ежедневно. Някои от тези коментари са толкова жестоки, че чак могат да се счетат като смъртни заплахи. Певицата Ребека Блек, която стана известна чрез музикалния си видеоклип „Friday“, е била принудена да напусне средното училище, в което е учила, заради неуважителното отношение на съучениците ѝ. Други опасности, пред които могат да се изправят потребителите на YouTube, са хакнати акаунти и открадната лична информация, просто заради образа, който са си създали в YouTube.


Ето и малко допълнителна статистика по данни на Security.org:

 

Ø  Над половината от тийнейджърите са се почувствали ядосани, след като са били подложени на кибертормоз;

Ø  Около 1/3 са се почувствали наранени;

Ø  Близо 15% са се почувствали уплашени;

Ø  2/3 от младежите, жертви на кибертормоз, споделят, че това е имало отрицателно въздействие върху това как се чувстват;

Ø  Близо 1/3 от жертвите на кибертормоз между деца казват, че инцидентите са засегнали приятелствата им, докато 13% споделят, че това е повлияло на физическото им здраве.

 

Децата, които са подложени на кибертормоз, проявяват много от характеристиките на тези, подложени на физически, вербален или социален тормоз.

 

Кибертормозът може да се случи 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, и в такъв случай най-добрият начин за борба с него е да се наблюдава използването на интернет платформите и ограничаването на престоя там.Децата трябва да знаят, че ако се сблъскат с кибертормоз, не трябва да отговарят, да се ангажират или да го препращат. Вместо това, те трябва да информират своите родители или учители, така че съобщението да може да бъде разпечатано и отнесено до съответните власти, особено ако това включва заплахи за насилие или сексуално съдържание.

 

Някои от начините за предотвратяване на насилието в училищата са:

 

•       Изграждане на универсални училищни програми за превенция, които да подпомогнат за намаляване нивата на агресия и насилственото поведение сред учениците. Идеята е да обогатят знанията на учениците по различни теми и да развият уменията им, като емоционално самосъзнание и контрол, положителни социални умения, разрешаване на конфликти и работа в екип и др.

 

•       Програми, базирани за родителите и семейството, които могат да подобрят семейните отношения и да намалят риска от насилие от страна на децата, особено когато програмите бъдат започнати отрано. Тези проекти могат да предоставят на родителите образование за детското развитие и да развият техните умения за общуване и разрешаване на проблеми по ненасилствен начин.

 

•       Влиянието и отношението на учителите също има голяма тежест. Според проучване, направено през 2001 г. от Флорин Сава, публикувано в International Journal for Teaching and Teacher Education, когато учител публично унижи или заплаши ученик, това може да доведе до развиване на навици като срамежливост, отделяне и тревожност у децата. А според професора по психология Ъруин Хайман и клиничния ръководител Памела Снук, тези последици може да ескалират до чувство за стрес и отчуждение, подобно на посттравматичното стресово разстройство. Учениците, които изпитват вредно отношение от страна на учителите в началното и прогимназиалното училище, са по-склонни да запазят негативните симптоми, отколкото учениците в гимназията.


 

Нека се отнесем с осъзнатост към проблема и не подценяваме негативните последици, които различните видове тормоз имат върху децата и младежите. Можете да разберете повече за тормоза в училище от разговора ни с психоложката Йоана Демирева. В него тя споделя повече за това как да разпознаем симптомите, как да разговаряме с децата по правилен начин и как да реагираме в подобни ситуации. 


Всеки човек е важен. Нека им дадем нужната подкрепа и не оставаме безучастни в един толкова сериозен проблем, за който определено не се говори достатъчно.

 

Източници:

•       Петкова, Силвия, 02 Февруари, 2022, „Тормоз в училище. Как да се защитя?“, petkovalegal, 08.31.2022 - Тормоз в училище 2022. Как да се защитя? (petkovalegal.com)

 

•       Loveless, Becton, няма дата?, „Bullying Epidemic: Facts, Statistics and Prevention“, Education corner, 09.01.2022 - Bullying Epidemic: Facts, Statistics and Prevention (educationcorner.com)

 

•       Marroquin, Bethany, 28 June, 2018, „The Negative Attitudes of Teachers' Impact on Students“, The classroom, 09.01.2022 - The Negative Attitudes of Teachers' Impact on Students - The Classroom

 

•       Security.org team, 22 August, 2022, Cyberbulling: Twenty Crucial Statistics for 2022 - Cyberbullying: Twenty Crucial Statistics for 2022 | Security.org

 

 

0 коментара

Последни публикации

Виж всички

Comments


bottom of page