Tекст: Моника Чаушева
Матурите са минали успешно, дипломата е в ръцете ти, а после накъде? Дворовете на университетите преливат от бъдещи студенти: заявления се подписват, подпечатват, купуват се студентски книжки, а вълнението от този нов етап в живота разцъфва като млада ябълка.
Всеки бъдещ студент е прекарвал време в мисли за настъпващия студентски живот. Нови запознанства, нови знания, а и нови преживявания – изцяло различна територия. Това е буферният период между юношеството и света на възрастните.
Неслучайно наричат студентския живот сладък. И докато студентството си има своите ползи, то има и някои уловки. Затова, за да бъдете въведени в студенския живот подобаващо, факултетите често правят събития за първокурсниците, а някои университети дори организират оглед на корпуса с цел новите студенти да се приобщят към обстановката, а и да се запознаят с други първокурсници като тях и техни бъдещи колеги.
Съществува слух, че посещението на лекции не е задължително и отсъствия не се пишат. Е, не е точно така. Докато някои студенти предпочитат да пропуснат лекциите с намерението да наваксат по-късно (не препоръчвам тази практика), то в семинарите (в българските университети) се следи за присъствие и при липса на такова може да не ви допуснат до изпит. Затова първи съвет към всички нови и бъдещи студенти: посещавайте всички часове!
Друга новост е продължителността на тези часове. Докато в училище те са само 40 минути, то в университета те са по 90 минути. Но това е нещо, с което бързо се свиква.
Приятелите – какво е студентството без тях?
Това са хората, които ще участват в спомените ви за щурите студентски години. Ще ви разкажа малко за групичката, която се сформира при нас. На 1 октомври 2018, който беше един топъл, дори горещ, ден, се лутах из двора на Софийския университет в опит да намеря поне един от колегите си. Бях попитана няколко пъти къде се намира еди-кой си факултет, но всеки път отговарях, че и аз, също като тях, бях изгубена. Наближаваше часът за откриването. И в този момент два гласа изрекоха думите, които се надявах да чуя: английска филология. Те бяха повече под формата на въпрос, отколкото на твърдение. Така се запознах с първите си приятелки от университета и като че ли беше някаква съдба – оказа се, че бяхме и в една група.
Представете си движението на тектонските плочи, беше нещо такова.Нашата група се оказа доста шарена. Всеки от нас беше с различен характер и все пак съществувахме в една хаотична хармония. След месец малкият ни кръг се състоеше от шестима души, които споделяха тежестта и записките на висшето образование. Друго си е да кажеш “нищо не разбирам от тези пусти когнати” и да има кой да те разбере.
Първата година винаги е тест период. Това е времето, в което разбирате дали тази специалност е за вас, или бихте се насочили към друга област. Ако се окаже такъв случаят, не се притеснявайте, а действайте. Напълно е нормално да преосмислите решението си и да смените направлението. Търсете, докато не откриете вашето призвание. Учудващо е колко много човек може да научи за една година. Мирогледът се изменя, започваш да виждаш и разбираш нещата от друг ъгъл. Порастваш.
С настъпването на първия учебен ден, мили студенти, използвам този повод да ви пожелая успешно следване и изживявания, които да ви носят усмивки, когато един ден си спомняте за тях. Оттук сте само напред и нагоре – към звездите.
Comments