Автор: Теодора Милева
Може би една от най-обсъжданите теми, чиято развръзка следим с помощта на медиите, е тази за образованието по време на пандемия. Всеки ден получаваме актуална информация за броя заболели, а според това дали те са повече или по-малко, се решава каква форма на обучение ще бъде наложена на учениците.
Всяка година няколко випуска трябва да преминат през изпитанието на матурите, но сега, както и миналата година, не е сигурно по какъв начин ще бъдат проведени. Въпросителните, които стоят около полагането на изпитите, ни карат дa се запитаме: „А как всъщност ще се подготвим за тях?“.
Много ученици доверяват подготовката си на специализирани курсове, които избират спрямо собствените си предпочитания (напр. численост на останалите участници в групата, времетраене на часовете и др.). Предвид епидемичните условия, много от допълнителните занятия, които децата посещават, прехвърлят обучението си изцяло в онлайн пространството, а необходимите материали се изпращат по електронна поща.
За успешното провеждане на часовете в реално време, курсовете и училищата се доверявaт най-често на специализирани за целта платформи като Meet, Teams и др. Училищната подготовка обаче не е избираема и дори крие рискове. Често учениците използват онлайн обучението като начин да се „пошегуват“ с учителите си, което измества фокуса от учебния процес в търсенето на виновния.
Можем спокойно да добавим и неангажираността на тези, които са само технически в часа. Това прави учебния процес много по-муден и неефективен, защото учениците не успяват да задържат вниманието си върху него. Последвалата липса на знания дори не би могла да бъде установена, тъй като изкарването на високи оценки е много по-лесно – отговорите на теста са на няколко „клика” разстояние, а преписването трудно може бъде проследено или доказано. Учителят няма да знае какви са действителните пропуски в уменията на учениците и няма да може да наблегне повече върху тях, което оставя учащите с несигурни знания.
Подготовката на отделния ученик и отношението му към учебния процес също имат важна роля, но когато в един клас липсват дисциплина и експедитивност, пълноценното провеждане на занятието се възпрепятства. Това рефлектира върху целия клас, особено върху учениците, които разчитат изцяло на знанията, придобити в училище.
Самата аз минах през онлайн подготовката за изпити и я намирам по-скоро за неефективна. Смятам, че „живият“ контакт с учителя е наистина ключов. Интернет средата е полезна като алтернатива на присъствените часове, но отнема от контакта между преподавателя и учениците – най- вече от атмосферата. Под атмосфера нямам предвид непременно свития на топка стомах преди контролно, а онези, на пръв поглед, незначителни случки, за които се сещаме, едва когато вече ги няма. Останали са в училище и не искат да ни последват в онлайн часовете. Някъде там са и онези моменти, които ни сплотяват и ни правят единни.
Към днешна дата повечето училища в страната са избрали леснодостъпни платформи, с които да върнат училищния ден към нормалното му протичане, макар и през мониторите. Провеждат се и специализирани обучения за учители, които се затрудняват повече при работата с техника. По този начин се избягва евентуалната загуба на часове и изоставане с материала, което е важно при изпълнението на учебния план. Затова и в онлайн средата отзивчивостта на учениците е още по- важна – настъпилата ситуация е нова, но не е редно да бъде използвана като „време за почивка“.
Тук идва моментът, в който да напомня, че всяко нещо има и своите добри страни; онлайн обучението също не прави изключение.
Все повече учители прибягват към визуализация на плановете, които диктуват, и представят презентации (чрез опцията Share screen). Информацията, представена схематично, готова за употреба, се запомня по-лесно и за по-дълъг период от време. Така чрез по-приятен и близък до тях начин, учениците могат да прегледат уроците си във всеки един момент или да използват данните за справка. Това би могло, както да спести време, така и да предотврати объркване, в случай че нещо от записаното в час не е вярно.
И все пак, едва ли някога онлайн подготовката ще може да се сравни с присъствената, защото старанието, което и двете страни (учители и ученици) влагат в реалната учебна среда, заедно с истинския контакт и концентрацията, често липсва в интернет.
Още по темата за дистанционното обучение и подготовката за изпити, ще откриете в брой 7 на списанието.
Comments