Текст: Джоана Дахабре
Обучението в електронна среда е актуална и често обсъждана тема, която по важност се нарежда веднага след разпространението на COVID-19 заразата, последиците от нея за здравето и живота на хората и обществените разногласия във връзка с ваксините, тяхната ефикасност и безопасност.
Темата на настоящото есе има огромно обществено значение, защото засяга уязвима и в същото време важна обществена група – подрастващите. Ползите и негативите от обучението в електронна среда са многократно засягани в медиите, форумите, социалните мрежи, ежедневните разговори, а и ученици, учители и родители изпитаха и продължават да изпитват последиците от тях на собствен гръб. Ето защо в настоящото есе реших да не ги споменавам пряко, нито пък ще отсъждам кой вариант е по-добрият. Целта ми е на база наблюдения, проучвания и изводи да достигна до някои от фундаменталните проблеми и процеси, които се наблюдават от преди преминаването на обучението в електронна среда и които според мен до голяма степен се превърнаха в причина за сравнително ниската ефективност на този тип усвояване на знания.
Все още няма публично достъпни проучвания и статистики за нивото на ефективност на онлайн обучението, затова реших да се допитам директно до онези, които най-добре могат да говорят за това, а именно – учениците. След проведена анкета сред над 80 ученици от територията на цялата страна, стана ясно, че едва 20% от анкетираните определят обучението в електронна среда за ефективно. Най-голям процент от участниците в проучването смятат, че този тип обучение се прилага успешно само до някаква степен, а 35% го определят за неефективно.
Още когато обучението премина в електронна среда в края на миналата учебна година, вниманието на обществото се обърна към учителите и тяхната възможност да се приспособят, въпреки факта, че огромна част от тях са в предпенсионна или пенсионна възраст.
Според личните ми наблюдения, учителите се отнасят с нужното старание и изпълняват до голяма степен това, което се изисква от тях. Тези мои заключения бяха потвърдени и от резултатите от анкетата – 45% от анкетираните твърдят, че всеки учител намира начин да предаде учебния материал, а 32% са на мнение, че макар да има учители, които не могат напълно самостоятелно да се справят с технологиите, полагат старание, за да могат учениците да не изостават.
Това ме навежда на мисълта, че основният проблем се корени другаде. Разговаряйки с ученици и познати, винаги ми е правело впечатление това, че много от тях са на мнение, че учебните програми са много натоварени. Ето защо това беше един от въпросите, които зададох в анкетата. Впоследствие стана ясно, че масово анкетираните смятат, че учебният материал е прекалено обемен, а в същото време няма практическа приложимост.
Учениците трудно се справят. Това създава липса на доверие в училището като институция, което от своя страна се отразява негативно върху мотивацията на учениците. Връзката между учители, ученици и родители е наситена с много голямо напрежение. Училището не винаги се приема като общност и място, което дава възможности младите хора да осъзнаят своята роля в обществото, да изградят респект към правилата, да отстояват позиция и поемат отговорност, да формират умения за справяне с конфликти по конструктивен начин.
Ето защо въпросът тук не е дали материалът е излишен, или не, а как ние като ученици оценяваме важността му. Няма как да очакваме учениците съвестно да си учат уроците, ако самите те не виждат смисъл да го правят. В противен случай те биха зубрили нощта преди теста, заради самия тест, вместо да се стараят да придобият трайни знания и умения.
Сегашната система създава точно този навик – много от анкетираните считат, че една от причините за по-ниските резултати на входните нива през 2020г. са в следствие на това, че учениците не са учили редовно по време на обучението в електронна среда, понеже е много лесно да се препише на онлайн тест. Това означава ли, че ако хипотетично няма тестове и оценки, масово учениците няма да учат уроците си? Защо не се обърне внимание на тези индикатори за последиците, които имат пряко влияние върху бъдещето на цяла една нация?
Именно училищната възраст е периодът, в който човек трябва да развие страст към ученето, обогатяването на общата култура и изграждане на усет за отговорност. В настоящето такива случаи са прецедент, когато трябва да са масово явление. Не можем да допуснем това да се случва в една страна, ако искаме тя да се развива и да просперира.
Обобщавайки изследването, стигам до следния важен въпрос – какви промени са необходими в процеса на обучение, за да се повиши мотивацията на учениците?
Една от идеите, които бяха предложени от анкетираните за подобряване на училищния живот, беше да се отделя време за кариерно ориентиране. Това може да се случи като се организират срещи с хора, които работят в различни сфери. Така децата ще могат да се запознаят с професии, които ги интересуват от първо лице.
Освен това в процеса е възможно да научат за съвременни професии, за които преди това не са им били известни. Такива са например специалист по зелена енергия, специалист социални мрежи, генетичен съветник и други. Разширявайки кръгозора на подрастващите, увеличаваме шансовете им да открият точната професия за тях. Интересен проект на сдружение „АлДоРа” гр. Шумен е учениците да влизат в ролята на интервюиращ и да провеждат онлайн среща с хора с различни професии. По този начин се създава чувство на приемственост и разбирателство между поколенията.
Второто ми предложение се базира на принципа, че мотивираните ученици трябва да мотивират други ученици да се развиват и усъвършенстват, вместо цялата отговорност за интереса към учебния процес да пада върху учителите, методите на преподаване и учебните програмите. Разбира се, всичко изброено е важно и проблемът е комплексен, но според мен учениците първо трябва да се убедят, че именно училището дава възможности, а не поставя ограничения при изграждането и реализацията на личността.
Предложението ми е в учебните програми да има часове, определени за ученически инициативи и проекти, като основният фокус да пада върху постижения и обществен принос на учениците. Това, от една страна, е признание и подкрепа за изявените деца, а от друга – демонстрира, че учениците имат право на глас и с активността си да предизвикат позитивна промяната в училищната среда.
Една от най-висшите ценности на всяка демократична държава е, че всеки гражданин има право на глас, но всъщност също толкова важно е към какво призовава този глас. Именно подкрепата на ученически инициативи с културно и социално въздействие биха вдъхновили много младежи да приемат училището като общност от съмишленици, изследователи и творци.
Ако искате да прочетете повече по темата за дистанционното обучение и подготовката за изпити, натиснете ТУК.
Comments