Текст: Далиа Давидкова
С този текст, скъпи читатели, ще се пренесем в града, който винаги е вълнувал въображението. Той засяда в мислите ни. Създава желанието да го зърнем поне веднъж в живота, защото всички пътища водят към Рим. Той несъмнено е символ на любов и романтика. Днес мислите ни поемат на това италианско пътешествие, благодарение на книгите на Диего Галдино.
Авторът представя на въображението ни столицата на Италия такава, каквато е – истинска и жизнена със своите малки улички, кафенета с „висящи кафета”*, фонтани и любов зад всеки ъгъл. В книгата „Сутрешно кафе в Рим” градът е обгърнат в романтика. В продължението „Вечерно кафе в Рим” атмосферата остава все така завладяваща. Докато четем, от страниците изскачат кафенето на Масимо, където се развива голяма част от действието, страстите и желанията на героите. Усещаме почти физическата нужда от любов и толкова истинската история за едно влюбване. През цялото време разказът е придружен от аромата на кафе, който читателите могат да усетят във въздуха около себе си.
Светът, който Диего Галдино създава в книгите си, се усеща толкова реален, че вървейки из града, се питаш дали няма да зърнеш героите в следващата уличка. Чудиш се дали случайно не си присъствал на разговорите им, но може би си ги пропуснал заради италианската им реч, която не разбираш. Дали онзи подпрял се на лакти барман не е бил Масимо? Абсолютно доказано се чувстваш като част от историята. Това е така, защото докато четеш, някъде там между буквите, между запетаите и до последната точка, откриваш пълнокръвна история за любов и романтика, представена от сладкодумен разказвач и ситуирана в незабравимия Рим.
Двете книги са със сюжет, базиран на темите за любовта и границите, които трябва да бъдат прескочени. Препятствията пред героите карат в главата ни да се формират въпросите: „Ще успее ли Масимо да събуди любов към кафето и към самия него в Женевиев?”, „Колко силни трябва да са чувствата, за да оцелеят?”, „Травмите от миналото ще бъдат ли прескочени или ще продължат да определят бъдещето на героите?”, „Любовта ще бъде ли победена от разстоянието между двата най-романтични града: Рим и Париж?” и т.н.
В един момент усещаме, че следейки историята започваме да поставяме под въпрос собствените си разбирания за любовта, ролята на миналото в настоящето и как външността на човек може би понякога дори не загатва за борбите вътре в него.
Но за да не развалям удоволствието от четенето и да не издавам повече от двете книги, мога да ви посъветвам, ако имате нужда от подобен тип настроение (или скоро смятате да пътувате до Рим), да се насладите на тези прекрасни четива. След финала им със сигурност вече ще сте настроени за романтична римска ваканция.
В края на книгата има списък с кафета озаглавен: „А ти какво кафе си?”, който включва размисли за кафето и съставките на всяко от тях, като пояснява и разликите помежду им: макиато, лунго (дълго), корето и т.н. Това същевременно загатва за вкуса на героите.
Несъмнено вярвам, че вкусът за кафе донякъде се припокрива с този за живот. Както предстои да разберете, всеки – от бармана до редовните посетители, пие само една определена кофеинова напитка. Тя е емблематична за него и поръчката никога не се променя.
*Висящо кафе – това са кафета, за които някой вече е платил. Предназначени са за всеки, който не може да си позволи кафе, защото то е течността, събуждаща сетивата. С други думи, италианците разбират тази нужда и са склонни да предоставят няколко глътки черно удоволствие на непознат в нужда.
Comments