Текст: Соня Батова
Всеки от нас има познати, за които може да кажем, че животът е благоприятен. Въпреки това, те изобщо не приличат на щастливи: напротив, за другите изглежда, сякаш имат всичко, но всъщност не притежават най-важното нещо – щастие. Други пък са оптимисти и са доволни от живота въпреки всичките трудности, пред които се изправят ежедневно. Истината е, че много често ние сме склонни да се надяваме, че нещо красиво ще се случи в живота ни, всичко ще се промени и ще дойде абсолютното щастие. Но дали всъщност това е възможно? И не е ли това само един мит, който се наслагва в човешкото съзнание от векове насам?
Започвайки своето становище по поставения проблем, ще кажа, че всеки има свой поглед върху това, което ни прави щастливи, но се оказва, че има огромна разлика между това, което ни прави щастливи в съзнанието ни - и това, което всъщност носи благополучие.
Още в далечното минало нашето общество ни е научило да вярваме, че някои събития в живота със сигурност ще ни доведат до възторжено щастие: да учим в по-добър университет, да работим престижна професия, повече пари, нова кола, да създадем семейство с перфектна половинка и така нататък. Но тук се намесва науката, която казва, че тези общи идеи за щастие просто подвеждат хората. Главният проблем се крие именно в социалните мрежи, които се явяват източници на фалшиви щастливи личности, на които ние се стремим да подражаваме. За съжаление обаче често се оказва, че именно те са дори по-нещастни от самите нас, а парите, които им биват заплатени за качването и промотирането на скъпи заведения и стоки, не им носят нужното удовлетворение.
"В своята същност щастието е
постоянна работа върху себе си,
по пътя ни на мислене и това
изисква усилия и ежедневна практика."
И след като ви разказах всички тези неща и вероятно ви обърках повече, отколкото сте били в началото, нека продължим към същността на темата. Задавали ли сте си някога въпроса защо децата, отгледани от едни и същи родители в една и съща среда, често са толкова различни? Единият може да бъде кисел, песимистичен и винаги недоволен от живота, а другият – весел и оптимистичен за всичко? За да отговоря на тези въпроси, които вероятно събуждат вашия интерес, съм извадила едно проучване:
През 2005 г. екип от психолози, ръководени от професора по психология Соня Любомирски /родена в Русия, известна сред колегите си като „кралицата на щастието“/, провежда проучване с участието на повече от 2000 близнаци, разделени при раждането в болниците в Минесота. Резултатите показват три основни извода, които тя описва в своите книги „Пътят към щастието“ и „Митовете за щастието“:
1. Всеки от нас се ражда с "дадена точка" на щастие, която в много отношения влияе на чувството ни за щастие през целия живот. Генетика е отговорна за около половината от нашето чувство за щастие и удовлетворение от живота, константа, която не може да бъде променена.
2. Нашите житейски обстоятелства и събития извън нашия контрол оказват само 10% влияние върху благосъстоянието ни. Повечето хора прекарват огромно количество време и енергия за тази променлива в преследването на щастието (например, опитвайки се да печелят повече пари, да станат по-привлекателни, да се издигнат в професионален план), но според изследванията това води до променяне на щастието ни само за определен период от време, най-често доста кратък. От друга страна, събитията които са извън нашия контрол и най-често с отрицателен характер като загуба на зрение или смърт на любим човек, също оказват временно влияние върху човека.
3. 40% от щастието са нашите умишлени действия. Това означава, че като следваме определени стратегии, можем да променим нашата "зададена точка" на щастие (т.е. да станем по-щастливи) .
Основният извод, който можем да си изведем от проучването на Соня Любомирски е, че ако искаме да живеем дълго и щастливо, работата трябва да се превърне в начин на живот. В своята същност щастието е постоянна работа върху себе си, по пътя ни на мислене и това изисква усилия и ежедневна практика.
Сега най-вероятно ще се запитате: „Добре, щом ние имаме голяма отговорност за нашето собствено щастие, защо след като един път достигнем върха на задоволството и удовлетворението, отново има периоди, в които не се чувстваме толкова добре?
Тук идва моментът, в който въвеждаме понятието за хедонистичната адаптация (хедонизъм – от гръцки "наслада"), известно още като "хедонистична бягаща пътека". Неговото изследване се провежда от позитивните психолози и всички други изследователи, които се фокусират върху щастието и благосъстоянието на индивидите. То се отнася до общата ни тенденция да се връщаме към определено ниво на щастие, независимо от възхода и паденията, които преживяваме. Този феномен е известен като "хедонистична бягаща пътека", защото изглежда сякаш непрекъснато увеличаваме щастието си и въпреки това се връщаме на първоначалното ниво, от което сме започнали (подобно механизма на бягащата пътека). За да ви докажа това, съм извадила два примера:
1. Хората, които печелят от лотарията, имат склонност да се връщат приблизително до първоначалните си нива на щастие, след като новостта от печалбата отмине. Разбира се, че първоначалният приток на радост е голям, но след около една година нивата им на щастие се завръщат към обичайното. Някои дори се оказват по-малко щастливи от преди, поради промените в отношенията им с хората, които възникват в резултат от печалбата.
2. Проучванията установяват, че първата хапка от нещо вкусно носи повече удоволствие от третата или десетата. Хората привикват с удоволствието доста бързо и то вече не носи същия прилив на радост.
След като въведохме понятието за хедоничната бягаща пътека, е време да разгадаем и последната мистерия около твърдението, че „Давайки, ние се чувстваме щастливи.“ За целта ще се позовем на мнението на Мартин Селингман, професор по психология и създател на съвременната позитивна психология: „Смислените дейности, като доброволчеството в името на добра кауза или оказване на помощ на приятел, носят наистина големи ползи.“ Той установява, че въпреки че могат да отнемат значително количество енергия и невинаги са приятни за изпълнение (често са предизвикателство), те носят трайни резултати по отношение на цялостното щастие и вътрешния мир. В заключение е важно да се спомене, че смислените дейности не бива да се пренебрегват, особено поради факта, че те са много по-ефективни що се отнася до хедонистичната адаптация.
Стигайки до края на днешната статия, смятам, че е важно да извадим най-важните изводи, които да останат в съзнанието ни и да бъдат основата за промяна в нашия начин на мислене:
1. „Щастието е алгоритмично понятие и може да бъде постигнато по различни начини – чрез работа, да се заслужи или постигне чрез борба и постоянство.“
2. За да сме щастливи, трябва да решаваме нещо, най-често проблем. - „Щастието е форма на действие, динамика, а не нещо, което да бъде поднесено наготово.“
3. Тъй като проблемите са самозахранващи се: „За щастието се изисква всекидневна борба и правене на компромиси.“
Източници:
1. Любомирски, Соня. Психологията на щастието: нов подход. (2021). Parentotheca.
3. "Хедонична адаптация: защо не сте по-щастливи?" ( 2022). Going strong.
4. Трайкова, Елиза. "Хедонистична адаптация: Защо не ставаме все по-щастливи" (2018). Фрамар.
Comments