Текст: Йоана Тачева
Годините, прекарани в училище, са от съществено значение за развитието на всеки един човек. Училището е първият житейски опит, с който се сблъскваме в най-ранните си години, първата социална среда, в която трябва да оцеляваме сами, без помощта на родителите ни. И колкото и да е плашещо, успяваме да се справим и научаваме най-ценните си уроци, защото когато се окажем в некомфортна ситуация, учим най-много. През времето, прекарано в училище, сме усвоили толкова ценни умения, за които рядко си даваме сметка; умения, които усъвършенстваме до края на живота ни.
Анкетата
Ние от списание WE MATTER бяхме много любопитни да научим какво мислят другите хора за училището с неговите плюсове и минуси. Изготвихме анкета, в която взеха участие 179 човека, от които 20% мъже и 80% жени. Благодарение на широкия диапазон от възрасти (11-58г.), успяхме да получим оптимално мнение по въпроса. Чрез тази статия ние ще се опитаме да проследим кое е най-значимото нещо, което се научава в училище, а също и какво бихме могли да променим в училищната система, така че тя да стане по-пълноценна и по-функционална.
Какво научих в училище?
Това е въпрос, който всеки си задава в един момент от житейския си път. И връщайки времето назад, наред с уроците, научени в час, ние си припомняме емоциите, които са ни съпътствали тогава. Гордостта от добре свършената работа, страхът да говорим пред класа, чувството на принадлежност към нещо по-голямо от нас самите. Спомняме си за всички конфликти, от които не сме виждали изход, но все пак сме достигали до такъв. Тогава сме се научили да се справяме с непредвидени ситуации, да защитаваме своята позиция или пък да отстъпваме, признавайки правотата на някой друг. Всичко това са безценни социални умения, от които толкова се нуждаем, за да живеем пълноценно в обществото.
На въпроса „Кое е най-важното нещо, което научихте в училище?”, 70% от участниците са посочили някакъв вид социално умение. Умението да се приобщаваме към средата, към различни групи от хора и ситуации, е най-преобладаващият отговор. Всъщност се оказва, че училището ни учи на най-ценното умение, без което не бихме могли да оцелеем – адаптацията.
Благодарение на разнообразните дисциплини, които то предлага, ние откриваме областите, които са ни интересни и предметите, в които сме добри. Постепенно започваме да изграждаме нашия собствен спектър от таланти и силни черти и на тази база избираме своето бъдеще – специалността, която да следваме или работата, на която да се отдадем. Изборът на бъдеща ниша, в която да се развиваме, в голяма степен се случва докато сме ученици. Тази теория се потвърждава и в анкетата, където на твърдението „Училището ми даде посока в живота”, от 60% завършили гимназия участници, 40% са отговорили положително. Това е още едно от съкровищата, които училището ни разкрива.
Други неща, отбелязвани като ценни умения, придобити в училище, са: изграждането на дисциплина, отговорност и полагане на системен труд в подготовката на уроците, вяра в себе си и знанието, че можем да постигнем целите си. По време на училищните ни години до голяма степен си създаваме представа за света. Тя се явява като демо версия на живота.
Изследваме собствените си лимити и граници, борим се с предизвикателства, изправяме се срещу несправедливости, трудим се и намираме мястото си в обществото.
„Тази индивидуалност трябва да бъдe стимулирана още в училище, където вместо да се опитват да ни поставят под общ знаменател, е нужно да бъдем подкрепяни да намерим нашите дарби и отличителни черти, които да развием и да дадем на света.“
На какво трябва да ни учат в училище?
Участниците в анкетата бяха помолени да посочат един предмет, който би могъл да се изучава като допълнителен в училище. Този въпрос събра голям набор от иновативни предложения. Най-преобладаващ отговор в тази секция се оказа финансовата грамотност. Умението да изкарваме пари, да ги разпределяме правилно и да ги управляваме разумно изглежда към момента се учи в движение. Затова и много от тези правила ни убягват.
Друго нещо, на което не се отделя внимание в училище, а би трябвало, засяга обществения живот. Особено след навършване на пълнолетие, нашите права и задължения се променят. След завършване на училище ни се налага да попълваме документи, да използваме различни институции, да плащаме данъци, без да разбираме колко и за какво. Ние навлизаме в тези ситуации напълно неподготвени и често изпадаме в безизходица. Ако се обръща внимание на този аспект от живота, ние ще се чувстваме по-сигурни и на свой ред ще станем по-активни и осъзнати граждани.
И така – на какво трябва да ни учат в училище? Както може би се досещате, на този въпрос се откриват най-разнообразните отговори и почти всеки има различно виждане по темата. Според някои трябва да се учи повече философия, за други са важни часовете по изкуства, а за трети – математиката. Причината за този феномен се корени в различието между хората. Това разнообразие от хора с различни интереси и мнения е най-голямото богатство, на което обществото ни може да се радва, защото всеки един човек допринася с нещо ново за общата картина.
Промяната
Въпреки многото си предимства, училището си има и своите слаби черти. Теоретичните знания взимат превес в сегашното образование, а изпитването става чрез възможно най-точно преразказване на научената теория. Минусът тук е, че в стремежа да изкараме максимална оценка, за нас става по-важно да наизустим дадената информация, вместо да я разберем и да я обясним за себе си. За съжаление, по този начин голяма част от информацията се забравя малко след нейното научаване.
Всъщност ние не разбираме по какъв начин това знание би ни било полезно по-нататък в живота. Не се научаваме да прилагаме наученото. Според мен най-значимата промяна в образователната система би се състояла в рязкото покачване на часовете, в които се практикува наученото. Ще взема за пример часовете по химия. Вместо една химична реакция да бъде обяснявана само на теория, би било полезно тя да се покаже в реална среда – в лаборатория. Отражението в очите на учениците би било коренно различно. В единия вариант голяма част от тях биха се отегчили, понеже се изисква голямо усилие да си представиш как се случва нещо, което никога не си виждал. В следващия вариант обаче би се наблюдавала възбуда, интерес и любопитство към случващото се. Много по-голям е шансът децата да харесат химията и да я изберат за бъдеща професия например. Това, разбира се, изисква много по-голяма организация.
Резултатът обаче би изглеждал така: мотивирани ученици и мотивирани учители, защото те искат да предадат знанията си и са щастливи, когато има кой да ги поеме; по-лесно, по-интересно и по-качествено усвоен материал; и в бъдеще – по-квалифицирано, знаещо и можещо общество.
Заключение
Като обобщение можем да кажем, че няма еднозначен отговор на въпроса „На какво трябва да ни учат в училище?”. Ако има нещо, на което все още не са ни научили, то е, че различията ни са предимство, а не недостатък. Те са ценност, която трябва да се научим да използваме.
Comments