Текст: Зорница Цекова
В месеца на любовта реших да ви запозная с една жена на изкуството, която пише и твори не само за себе си, но и за всички, които се припознават в творчеството ѝ. Да си призная честно, първото нещо, което ме впечатли, е самото заглавие на стихосбирката, за която се отнася и това интервю. „В тишината" ми звучеше някак загадъчно, но и в същото време ме караше да виждам светлина, дори преди да съм прочела книгата. Сякаш се припознах в героинята. Почувствах близост, но същевременно и отдалечаване. Надявам се стихосбирката да остави такъв отпечатък във вас, какъвто остави и в мен. А сега мисля, че е време да ви представя и човека, който стои зад тази книга.
Николина Барбугева е преподавател по история и география. Преподава в Пловдив и работи с ученици 5-7 клас като базов учител по история. Работи и със студенти от ПУ „Паисий Хилендарски“. От години е доброволец в НЧ „Развитие – 1873“, гр. Пещера. Заедно с главния библиотекар, Богдана Сиракова, и местния краевед, Мария Джуркова, развиват различни инициативи на местно, национално и международно ниво. Творчеството за нея е важен фактор за себеизразяване и бягство от ежедневните задължения и тегоби на битието ни.
Нейната стихосбирката „В тишината“ е написана след две години творческо затишие – период, по време на който самата тя преминава през редица трансформации; промени, както в приятелския ѝ кръг, така и в личен план. Николина споделя, че те са довели до израстването ѝ като жена, която вече не е в младежките си години, а е по-улегнала.
Може би и затова определя „В тишината“ като най-зрялата си поетична книга. Конкретният повод за написването ѝ е желанието да изрази всички промени и съпровождащи усещания.
"Човек бива запомнен заради доброто,
което е оставил зад себе си,
а не за това колко много
придобивки е спечелил.“
В интервюто, което проведох с нея, авторката разказва, че при писането на всяка една своя книга се е водила винаги от вътрешните си емоции. Николина споделя също, че изразява на белия лист това, което чувства в даденият момент. Всичко може да я провокира да пише, също както и всяко стихотворение има различна тежест: „Читателят сам може да усети настроението ми като творец, когато съм създавала дадена творба.“
Николина се ръководи от желанието всеки, който чете стихотворенията ѝ, да се припознае в тях или да разпознае определен етап или случка от живота си. Тогава е изпълнила мисията си на творец – чрез словото си е достигнала до нечие сърце, докоснала е някоя тънка струна в него и е предизвикала буря от емоции: „Все пак затова пиша – за да променям хората чрез творчеството си."
Авторката отправя призив да бъдем добри и преди всичко, изпълнени с човещина. „Във време, когато егоизмът е на пиедестал, нека се смирим и се почувстваме отговорни с действията си пред Бога и света.“ Тя се чувства меко казано уморена да среща около себе си хора, които само се стремят да извличат по всякакъв начин лична облага, сякаш това е най-важното на този свят. „Всичко е преходно, особено материалните неща и фалшивите заслуги. Човек бива запомнен заради доброто, което е оставил зад себе си, а не за това колко много придобивки е спечелил.“
Снимки: г-жа Митка Млячкова, организатор в ХГ „Проф. Веселин Стайков“-гр. Пещера
Comments