Текст: Рада Вазова
,,–Да я кръстим Саваот! – каза, пренесен надалече, Философа-Саваот! - И той разгърна тържествено Библията.“ (лодката на Кълвача)
Поемам дъх, дълбок и необятен. Чипото ми носле потреперва … подушва аромата на букет слънчасали морски водорасли, нежелани дори от морето. Вълните елегантно са ги отлъчили от обятията на Св. Никола и те развалят самотно романтичната ми атмосфера. Не изтърпявам нахалното им присъствие и ги нахвърлям гаменски в една преголяма купчина мъхоподобна гняс. Така сами щяха да се наслаждават на дъха си. Заритвайки поредния сноп, кракът ми зейва прорязан. Зелените „циганки“ са си позволили да откраднат накитите на морското дъно. За отмъщение влажните им ръце се увиват около мидена ромфея, внизвайки я в грубото ми стъпало. Проклех ги! Седнах до моя приятел, който промиваше раната ми със солената си морска пяна. Заради пихтиестите си ръце, които нямаха точно обособена форма, той не можеше да избърше сълзите ми. За утеха понечи да ми разкаже красивата история на дълбините. За багрите на рифовете, пасажите едра риба и за памучните пясъци, по които се подвизават черупчестите телохранители на най-скъпото – перлите. Шумолещият му глас извайва и фигурата на нещо сякаш непознато, неприсъщо за водния свят.
Буйно къдраво обаяние – жена. Майка, мразеща дълбоко хората. Те я хулят, клеветят, страхуват се от нея, а тя свирепо мълчи. Навярно знае, че ако отвори устните си, би ги погълнала. Вдовица, сама изхранва детето си с мъжки занаят. По-добра от всеки рибар, Ката се слива със стихията. Тя самата се превръща във вълна, а всяка вълна се разбива на милион малки капчици и повече никога не се връща. За поредна вечер рибарката облича червената си рокля на райета за срещата си с моя разказвач. Страстта им бива толкова силна, осветена от гръмотевици и толкова неудържима, че той я взима при себе си. Превъплатила се в капчици, навярно тя сега чака сина си в някоя морска градина, наподбяваща с цветовете си на панаир. А може би, именно от градината ѝ са растенията, които така грубо премахнах. Може би, чрез тях му подсказва накъде да върви.
Христо Катин – Морският Кълвач, както го наричат рибарите, също е един от тях. Носеше риба и я споделяше с Философа. След трагедията, само него чувства като семейство. Той не помни нищо, нито за сплъчканата чорлава чернотия, закриваща кадифеното лице на майка му, нито милувките, нито гласа ѝ, който тя само на него бе показала. След като момчето навършва четиринадесет години, решава да замине, за да изкарва пари. Непосредствено преди това, старецът разкрива провала и осъзнава, че не е възпитал Бога в детската душа на момчето; че е сребролюбива, а не честна. Споделя му за Соломоновите мъдрости, за ,,Богородица, която разрешила на сирачето да отваря дванадесетте врати на небесните селения, само тринайсетата му забранила да отваря“, а то съгрешава и бива изгонено от рая. Разказва му и приказката за цар Мидас, с молитва Христо да не се подаде на изкушението. Докато е жив Философът го пази от лошите постъпки, но не го опазва от мълчанието (нямостта, по която приличаше на майка си). Терзанията, омразата и алчността му остават неизказани. Само в името на единствения си приятел той умело ги крие. Оставайки съвсем сам обаче, те се превръщат в стремежи.
Търсеше момиче с къдрици като тези, които не беше запомнил, но намери свят на чернокоси продажници. Припозна косите и на една фуриозно изящна дама, но тя бе отвратена от вече кахърното му Аз.
Нарани, излъга, прегреши, не си позволи да обича, отрече се. Тръгна по пътя на мръсното богатство, пътя към арабската пустиня. Вървеше висок, ловък, сух, зъл като пес по пясъка пред синевата. Оцелен от куршум походката му загуби благородството си, олюля се и се строполи на десет песъчинки от морското съкровищно дъно, където го чакаха перли, цветове и няколко капчици. Сега той се бе свил и чакаше слънчасалите водорасли да поаленеят.
П.П. Красотата на романа „Капитан“ от Яна Язова е в неговата обширност, оправдаването на персонажите и смисъла на всяка една тяхна постъпка. В него няма негативни герои, само трагични. Препоръчвам Ви, читатели, запознайте се с тази творба на много страдания, защото нито аз, нито морето би могло да я разкаже така, както Вие ще я усетите.
Comments