Текст: Петя Допчева
Елена Узунова работи като медицинска сестра в психиатрична клиника в Швеция вече повече от година, но опитът ѝ в сферата на здравеопазването започва през 1989 г. Получава образованието си в Mедицинската Aкадемия в София и веднага започва работа в отделението по изгаряния, звено реанимация, в „Пирогов“. Натрупва опит работейки в две поликлиники, в "Неотложно звено", "Очен кабинет", "Неврологичен кабинет" и "Уши-Нос-Гърло". Прекарва 13 години от практиката си в клиника по дерматология към „Военномедицинска академия“. Имала е и удоволствието да работи в болница „Надежда“, специализирана в инвитро процедури. Тя е човек, който приема професията си за призвание, и я работи със сърце. Усмивките на доволните и здрави пациенти я изпълват и ѝ дават стимул да продължава.
Трудовият ти стаж като медицинска сестра започва през далечната 1989 година и продължава до днес. Ти ли избра тази професия или по-скоро тя избра теб?
Ако трябва да съм честна, ще кажа, че професията избра мен, не аз нея. В далечната 1989 г., една от т.нар. „години на бунт“ спрямо живота по това време, си бях избрала специалност, свързана със строителството. Моите родители бяха тези, които изместиха фокуса ми върху професията на медицинска сестра. Това решение, колкото и неприятно да бе преди за мен, впоследствие се превърна в професия за цял живот, която не бих заменила.
Какви са стъпките към успешното реализиране в сферата на медицината в България?
Преди всичко е нужно да имаш сърце за тази професия. Не казвам, че знанията и теоретичната част не са важни, но връзката с хората се изгражда едва когато имаш сърце и чувстваш съпричастност към пациентите. Теоритичният опит неимоверно трябва да е съпроводен с практика, която на по-късен етап да ти даде самочувствие и увереност да заставаш смело зад решенията си.
"Преди всичко е нужно
да имаш сърце за тази професия."
Случвало ли се е в практиката ти да вземаш решения, които да са били срещу теорията, която си учила преди години?
Бих определила въпроса като сложен. Тук е важно да споменем, че съществува разлика между упражняването на професията медицинска сестра в България и в чужбина. От опита, който съм натрупала и в двете държави, бих могла да кажа, че медицинската сестра в България не взема решения, а изцяло се уповава на тези на лекаря. Тя играе ролята на междинно звено между лекаря и пациента. Докато в Швеция тя притежава статут, който ѝ позволява да взема решения, които не са одобрени от лекар. Тя може да предпише лекарство на пациент от така наречената „генерална директива“, която не е съгласувана с по-висшестоящ от нея в професионално отношение. Това го определям като позитив, който обаче носи голяма отговорност. Когато става дума за спасяването на човешки живот, място за правила няма.
Какво ти дава тази професия? Какви са предизвикателствата, пред които се изправяш ежедневно?
Тя ти носи удовлетворение – усещането, че си полезен на обществото. Няма по-приятно нещо от това да видиш радостта в очите на пациента, която може да те мотивира през целия ти трудов стаж. Предизвикателствата са неизменна част от професията, но никога не съм имала желанието да се откажа. Бих казала дори, че тя ме е „облякла“ – създавала е у мен любопитство и желание за развитие. Медицината като цяло е доста общо понятие и смело мога да твърдя, че всяка професия, свързана с тази наука, не е за всеки. Пример мога да дам със себе си. В момента, в който завърших, аз взех осъзнатото решение, че не бих могла и не искам да работя с деца. Определям го като доброволен избор и не съм правила компромис с това.
Бихме ли могли да кажем тогава, че човек е роден за тази професия или по-скоро с труд, упоритост и жажда за знание и опит, би могъл да бъде успешен?
И двете твърдения бих определила като верни. Безспорно има хора, които го носят вътре в себе си – те го усещат и го следват през жизнения си път. При мен обаче се случи точно обратното. Животът, случайно или не, ме насочи към област в медицината, която ме „запали“ и ми даде усещането, че ѝ принадлежа.
Защо в момента избираш Швеция?
Истината е, че в момента избирам Швеция по съвсем лични причини. Трябва да призная факта, че в социално отношение страната ни все още не е толкова добре развита. Аз искрено вярвам, че това след време ще се промени. Силно развитата социална политика бе нещото, с което Швеция ме привлече. Освен това заболяването на дъщеря ми ме накара да потърся помощ и възможности извън България.
Ако трябва да сравниш България и Швеция като възможности, които двете страни предоставят на младите хора, какви биха били думите ти?
Истината е, че възможностите са навсякъде, въпреки че често обществото ни има тенденцията да се оплаква от нашето здравеопазване. Когато напуснеш България и видиш как функционира то в друга държава, си даваш сметка колко добро всъщност е то в собствената ти страна. Така че възможности за реализация, натрупване на опит и знания за младите хора в България има и са прекрасни. Все пак, нещото, което често отблъсква младите хора от практикуването на професията им в България, е по-ниското заплащане. Че то е по-добро в чужбина е факт, но аз вярвам, че съвсем скоро новите кадри ще имат финансовия стимул и възможността да останат в родината си.
Натрупването на знания и практика вървят ли паралелно по време на подготовката на един кадър или студентът трябва да търси сам практика и възможности за доброволчески труд с цел опит?
Професията медицинска сестра е свързана с практика. Студентите имат възможност да наблюдават и натрупат опит в различни отделения, за да могат осъзнато да изберат правилната специалност и бъдеща кариера за себе си.
Коя е историята от твоята практика, която е оставила голяма следа в твоето съзнание?
Историята, която бих искала да ви разкажа днес, я нося дълбоко в сърцето си вече много години – още от далечната 1989 г., когато работех в болница „Пирогов“, в отделението по изгаряния, клон „Реанимация“. Пациент ми бе един мъж, който по това време работеше като инженер във фирма за хладилници. Един от хладилниците се беше взривил и в резултат на това пациентът получил много висока степен изгаряния по цялото тяло, като имаше голяма вероятност този човек да загуби зрението си. Лежейки в реанимация, излизайки от така наречения „посттравматичен шок“ и вече можейки да говори, той ме моли да увелича звука на радиото и да остана в стаята при него. Докато слушахме любимата му песен, той ме помоли всеки път, когато я чувам в бъдеще, да си спомням за него, независимо от неясното му бъдеще. Мъжът оздравя, прогледна, дори започна да чете, което предизвика сълзи у всички нас от екипа на отделението, защото никой не вярваше, че това е възможно. Години след тази случка, всеки път, чувайки въпросната песен, аз си спомням за него и се чувствам безкрайно щастлива от неговото възстановяване.
Ако не бе избрала професията медицинска сестра, с какво друго би се занимавала?
Спомням си, че след завършването на гимназиалното си образование, кандидатствах с журналистика, защото писането е нещото, което ме зарежда и вдъхновява. В един момент се увлякох изключително много по професията медицинска сестра, която се превърна в моето бъдеще. Практиката, натрупана като санитарка в отделението по изгаряния, и вниманието, получено от сестрите, работещи там по това време, допринесоха журналистиката да премине на заден план. Аз обаче продължих да пиша статии по време на обучението си за медицинска сестра.
Професията позволява ли ти да изразяваш себе си и ако е така, как точно се случва това?
Професията на медицинската сестра е изключително вдъхновяваща, което ми дава възможност да изразявам себе си чрез писане. Историите на пациенти, на които съм свидетел ежедневно, се превръщат във вдъхновение за моите разкази. Човек обаче може да изрази себе си не само чрез писане. Една такава случка от близкото минало е свързана с пациентка, с която се срещнах в отделението в Швеция. Всеки път, когато я погледнех в очите, аз виждах един мрак в тях и в същото време усещах, че тя има огромен потенциал и сила да се справи със заболяването, през което преминаваше в този момент. В стремежа си да ѝ вдъхна вяра, че ще оздравее, ѝ обещах, че ще изпия бутилка вино с приятели един ден, когато я изпишат. Два дни по-късно я изписаха. Удържах на обещанието си, чувствайки се безкрайно щастлива от факта, че тя успя да се пребори със състоянието си. Когато я видях отново след определен период от време, забелязах, че онзи мрак в очите ѝ бе заменен от радост.
Смяташ ли, че човек трябва да притежава определени личностни качества, за да упражнява тази професия?
Категорична съм, че емпатията е водеща или, както казах по-рано, да притежаваш сърце. Не би могъл да си полезен на пациента си, ако не можеш да съпреживееш болката му, да подържиш ръката му, от което той има нужда в дадения момент. Дори заболяването да е много тежко, пациентът има нужда от съпричастност и помощ, за да премине през целия процес, дори той да не е с щастлив край.
Как влияе тази професия на менталното ти здраве? Сигурно си била свидетел на доста нелицеприятни гледки и болки на твои пациенти. Как се справяш с това?
Това, което бих искала да отбележа, за всички, които ще изберат професията на медицинска сестра, е, че те ще трябва да са готови да съпреживяват всекидневно болката на своите пациенти, независимо от това дали са на работното си място или извън него. Мит е твърдението, че човек оставя работата си извън дома и семейството. Съдбите на пациентите стават част от живота ми и се е случвало с дни да търся решение на техния проблем. Това обаче не ми тежи, а точно обратното - помага ми да се развивам, да си задавам въпроси, свързани дори с моя личен живот, и се оказва, че това често ми помага да откривам отговорите на свои лични въпроси.
Остава ли ти достатъчно време за теб самата? Как си почиваш и какво те зарежда?
Зареждам се, когато записвам всичко онова, което се случва на мен и мои пациенти. В момента работя по проект, който облича историите на пациенти в красиви разкази. Плуването е нещо, което също ме зарежда. Слушането на музика и декорирането на дома ми също ми носят радост. Пазя снимки на дечица, които са родени по време на моята практика в болница „Надежда“ – те ми носят изключителна щастие и удовлетворение от професията ми.
Какво е твоето послание към всички хора, които обмислят да поемат по пътя на медицината?
Ако го има желанието и сърцето ги води в тази посока, но им липсва малко вдъхновение, силно се надявам с всичко, което им разказах, аз да съм тази частица вдъхновение, която ще затвори този цикъл и ще им помогне да вземат правилното решение. Те трябва да оставят страха настрана и смело да направят своя избор.
Comments