Текст: Емили Митева
"Няма случайно приятелство!" – О. Хенри, Сърцето на Запада
Срещаме се като че ли случайно, а всъщност всеки носи своя подарък в ръцете си, за да го подари на другия. Често обаче в живота се случва така, че губим някого поради различни обстоятелства. Но защо решаваме, че загубата винаги е нещо лошо? Краят не поставя ли ново начало?
Приятелството представлява взаимоотношения между двама души, които споделят общи интереси, мисли, мечти; които получават взаимна подкрепа, уважават се и се ценят. Звучи като приказката, имайки предвид времената, в които живеем, но това не е чудо – такива взаимоотношения наистина съществуват. Всяко приятелство е различно и има своите специфични черти. Трудно е само с поглед, с две-три разменени думи, да се определи едно приятелство. То е основано на години доверие, възходи и падения, които са незабележими за наблюдаващия.
“Приятелството е най-трудното нещо на света, което може да се обясни. Това не е нещо, което се учи в училище. Но ако досега нищо не сте научили за смисъла на приятелство, значи нищо не знаете за живота.“ – Мохамед Али
Всички търсим и искаме едно и също – приятели за цял живот. И през детството, и юношеството, та до самите старини, надеждата за тази малка мечта остава жива в нас. Но много често Вселената ни изпраща предизвикателства. Проблемите, които ни сполитат, опита и спомените, които градим, изведнъж се изпаряват и сякаш взаимно се отдалечаваме един от друг. Тук някои се опитват да използват машината на времето, за да им даде още малко, още минута-две с този така скъп човек. Други се оставят течението да ги поведе в друга посока. Трудно се възприема и преживява фактът, че той/ тя/ те, вече няма да са до нас.
Истината е, че в един момент от нашето съществуване е нормално да помахаме с ръка и да кажем „довиждане“ на някой скъп за нас човек. Както има начало, така има и край, защото смисълът на приятелството не е само в присъствието на човека в живота ни. То е постоянен обмен от житейски опит, емоции и разбирания за света. Когато сме взели достатъчно и сме дали на отсрещния същото, времето ни заедно приключва. Вече сме запълнили части от пъзела на живота и сме готови да потърсим следващите, да израснем и да се усъвършенстваме. Така тези хора стават част от нас, която ще носим като сладък спомен до самия край, защото е по-приятно да запазим хубавото, което са ни дали, а лошото да прибавим в графата „едно на ум“, за да се предпазим от болката и разочарованието.
Comentarios