Приятелство след любовта

Текст: Емили Митева

Краят на любовта може ли да позволи на приятелството да съществува или и то загива заедно с нея? Едно от най-трудните предизвикателства в живота ни понякога се оказва раздялата с наш любим човек, а надеждата, че все пак можем да останем приятели, често пъти само ни наранява.

Приятелството само по себе си изисква много повече усилия, отколкото любовта. Представете си, че то е сграда на много етажи, като на всеки етаж седи една от характеристиките на истинското приятелство, а в основата, разбира се, заема място доверието. Времето изпитва до крайност издръжливостта на това приятелството, което ни помага да разберем кои хора са временни и кои – за цял живот.

Макар любовта и приятелството да имат достатъчно общи черти, за да може едното да прерасне в другото, обратното действие невинаги е възможно. Когато сме приятели с някого ние го допускаме близо до себе си, но все пак оставяме една скрита частица, която да може да опознае само нашия любим или любима. Нежността и физическата близост сме способни да покажем най-ясно към нашия обект на чувства.

Съдбата ни поднася много и различни обрати – някой път приятелите стават като членове на семейството – брат или сестра, друг път ни забиват нож в гърба в най-неочаквания момент. Може дори от дълго приятелство да се зароди любов, но е изключителна рядкост след силни чувства на обич, приятелството да се запази. Трудността идва от сърцето, което трябва да препрограмира същия човек под новата служба – приятел. Предполагам всички сме чували думите: „Бъдете приятели поне, все пак сте големи хора!“, но сърцето никога не пораства, то знае само как да обича по детски – наивно, глупаво, без страх.

В случай, че процесът е двупосочен и двамата успеете да преживеете раздялата и да запазите взаимоотношенията си, това би било страхотно, но колко всъщност ще бъдете искрени един с друг и няма ли взаимно да се залъгвате?

Много лесен начин да проверите това е да слушате за неговата нова любов, колко по-добър е станал живота му след връзката, за да си дадете сметка дали всъщност има някакъв шанс вие да бъдете приятели. И въпреки това, няма нищо лошо да се радвате за другия и да искате той да е щастлив.

Един личен съвет:

Хубаво е да споделяте и да търсите други мнения, друг начин на мислене и т.н., за да прецените как е най-добре да постъпите, но се старайте да се доверявате преди всичко на собствените си чувства. Не се опитвайте да запазите някого, само защото така е прието от обществото. Ако не се чувствате добре покрай него/нея, ако ви връща назад и не можете да продължите, просто си тръгнете. Правете това, което ще ви накара да се чувствате щастливи, не пренебрегвайте себе си, заради другите.

И нека се върнем на темата…

Шансът, приятелството след любовта да се запази, съществува, но има малко на брой късметлии, които са го постигнали.

А как то би изглеждало, ако се запази?

Ще излизате, ще си говорите, ще си споделяте и ще се радвате един за друг. Ще се подкрепяте и насърчавете, ще сте там за него/нея, когато няма никой друг. Много красиво звучи, почти като в приказка, в чийто край не възтържествува любовта, а приятелството.

Източници:

• Виденова, И. "Приятелство след любовта". Hera.bg. Посетено на 03.04.2022