Текст: Желязко Михайлов
Предполагам, че всеки от нас обича да пътува. Но какво ли би било, ако можехме да пътуваме не само по дългите, сиви, асфалтови пътища? Представете си хората да можеха да минават по средновековните дървени мостове и да стигат чак до високотехнологични градове, в които думата „природа“ е рядкост. А дали всъщност наистина можем? Макар и само чрез въображение, всеки от нас има способността да си представи перфектния свят.
Нека се пренесем в миналото и разгледаме какво се е променило, така че светът, в който живеем днес, да изглежда по този начин.
Да започнем с това, което променя нас и бъдещето ни – образованието, културата и спорта. В миналото, както и сега, те са били нещо напълно задължително, ако човек иска да се развие и да изгради своето бъдеще. За жалост обаче, те самите не са били толкова добре развити заради по-оскъдните средства и липсата на високотехнологични устройства. Но не всичко се е променило. Това че начинът е различен, не означава, че знанията, които придобиваме с годините, също се различават.
Винаги трябва да познаваме историята, творчеството и традициите си, колкото и да се отдалечаваме от тях с времето.
"Народ, който не познава историята си, е обречен да я повтаря."
Това са думи, изречени от кан Тервел, спасител не само на нашата държава, а и на цяла Европа. Той ги казва преди близо 1500 години и въпреки това тази негова мъдра мисъл все още се помни и цял свят се ръководи от нея.
Това трябва да бъде и нашата цел. Да не забравяме историята си.
Като говорим за пътуване във времето, ви приканвам да си помислите на кое историческо събитие бихте искали да бъдете свидетели, ако имахте тази възможност?
Пътувайки във времето, ще трябва да обърнем внимание освен на историята ни, и на съвременния ни свят и как той се променя. И по-важното – дали фактът, че сме уведомени за предстоящите събития, ще повлияе на самите нас?
Отговорът е двузначен. Или щяхме да сме напълно спокойни относно условията на живот в света ни, или по-лошият вариант – под постоянна паника. От една страна бихме могли да предотвратим всяка глобална криза, пандемия или, общо казано, заплаха и щяхме да сме напълно спокойни за здравето си. От друга страна обаче в действие щеше да влезе "ефектът на пеперудата"*.
Идеята за ефекта е дело на Едуард Лоренц и произлиза от метафоричния пример как размахването на крилете на пеперудата може да доведе до драстични промени в развитието и траекторията на далечно торнадо.
Като имаме предвид това явление, можем да стигнем до заключението, че променяйки дори една елементарна част от настоящето си, ние сме способни да променим коренно бъдещето си.
*Ефектът на пеперудата - всяко едно действие води до друго действие, двойно по-значимо от предишното.
Има доста опасни детайли, на които трябва да обърнем внимание, но общо взето, с малко самоувереност и концентрация, можем да ги преодолеем.
„Променяйки дори една елементарна част от настоящето си, ние сме способни да променим коренно бъдещето си.“
Затова моят съвет е, ако някога ви се отвори възможност да пътувате във времето – опитайте! Ще научите много за живота на хората преди години, ще бъдете свидетели на събития, променили света и ще се насладите на свят, пълен с красоти и чудеса, без наличието на технологии.
Единственото важно нещо, което още не съм споменал, а трябва да знаете е, че в миналото разбиранията на хората са били доста по- различни от нашите. Внимавайте да не се натъкнете на някой ядосан прабългарин, защото макар и технологиите да са били неоткрити тогава, доста от племената са боравели с изключително хитри трикове и са изработвали едни от най-прецизните капани в историята на човечеството.
Това е още една причина да пътувате във времето. Ще научите доста нови умения и навярно ще подобрите сегашните си такива.
Въпреки това обаче, аз лично се радвам, че тогава не са съществували по- развитите компютърни и военни средства. Ако не беше така, може би в момента по цял свят щеше да цари война и разруха.
Може би се чудите защо не съм споменал пътуване в бъдещето? Отговорът е близо до ума – то все още не е изградено. Какво чакаме тогава? Как въобще можем да си мислим и да развиваме теории за толкова сложен процес, след като не предприемаме никакви действия? Нека се захванем за работа и кой знае? Може би, ние, българите, ще бъдем първите пътували във времето и променили света към по-добро.
ความคิดเห็น