Текст: Рада Вазова
Благоуханно евтино кафе, амброзия за привикналите, топло и леко разредено – глътка отдих между вкочанените от страх мисли и тези за работа, работа и работа. Така лъжливо примамлива, изглеждала и напитката три седмици преди да намерят тялото. Сега, по стените и дъното на изящно тънката порцеланова чашка, чернееше една блудкаво гъгнива утайка, наситена с изфирясваща отрова. Покойно положила глава на завивките си, поетесата чака някой да се сети и да се запита ,,къде е тя – Яна Язова“.
Позорна, недостойна, вмирисана, жалка, жална смърт на един борец за свобода, чиито патрони са застинали на пишещата машина, маскирани като клавиши. Изтрелите им обаче са по-силни, не прощават. Езикът е по-остър и от сабя, пренасяйки на платното причината за гибелтта ѝ – непокорството, идентичността, красотата. Филигранни слова се изнизват измежду пръстите ѝ за подвизите на Левски, Бенковси и бунтовниците на Шипка – трилогията ,,Балкани“. Подражавайки на тези национални герои, ,,гениалното дете на българската литература“ също се превръща в революционер, но на своето време.
В годината на нейното раждане – 1912 започва и Първата балканска война, последвана от Втората, после Първата световна покосява тленноста на милиарди, докато не бива засенчена и от Втората световна война. Видяла живота досега, в наситено сива светлина, макар и разкъсвана неколкократно от изблиците на четирите ѝ любови, младата поетеса сякаш минимализира пъкъла от сраженията спрямо живота ѝ след 9 септември 1944 г.
На осемнадесет години Люба Ганчева пристига в София с надежди и дузина изписани със стихове тетрадки. Представя ги на ,,откривателя на млади таланти“ проф. Александър Балабанов. Можете да предвидите какъв е бил отзивът му, но със сигурност не подозирате в какъв аспект се преплитат животите им. Стиховете ѝ се популяризират, а той ѝ дава прозвището Яна Язова, посветено на един от текстовете ѝ. За гръмването на първата пушка в революционната ѝ мисия определям тяхната любов. И тя наистина гръмва! Те се превръщат в скандална сензация заради 33-годишната им възрастова разлика. Младата девойка става разпознаваема не само с творбите си и клюките, но и с екстравагантнтната си визия, като отрича тогавашните тенденции в модата. По адрес на прохождащата авторка били отправяни скептични отзиви и принизяващи клевети. Твърдяли, че възлюбеният ѝ пишел нейните творения. Само заради него била издавана и известна, и какви ли още неверни твърдения. Била дори обявена за „единствената правописна грешка на професора“.
Несломима тя продължавала да издава и твори. Идва време, в което се опитват да ѝ отнемат и това. Тя отказва да приеме социалистическия реализъм като свой художествен метод, което ѝ затваря вратите към всички издателства. Това също не възпира творческия ѝ процес.
Именно в това смутно потайно време се ражда най-значимият ѝ труд, който по последни сведения е откраднат и до голяма степен изгубен. Трудът, разкриващ нейното съвремие и страха – лудият страх на войната, партията и смъртта. Така оставя следата си – пише за безмълвното, пише за тегобното, за съвремието – забраненото.
В рубриката „Прочита на Рада Вазова за Яна Язова“ венчелистче по венчелистче, ще разгръщам образа на екзотичната за времето си поетеса през творбите ѝ. Идните съботи ще се радвам да се поинтересувате, тематично покрай 19 февруари, от романа ѝ ,,Левски“. А по-следващият уикенд ще изкажа мнението си за ,,Капитан“ – първият роман за наркотрафика в България.
Много се радвам, че си решила да дадеш старт на тази поредица! Нямам търпение да науча повече ❤️