Текст: Петя Допчева
На 11 април отбелязваме деня за борба с шизофренията. Статистика на Националния Статистически Институт за 2019 г. показва, че близо 40 000 души в България страдат от това заболяване. По данни на Световната здравна организация над 21 милиона души имат шизофрения и по това болестта се нарежда сред първите 20 най-чести причини за инвалидност в световен мащаб. Шизофренията засяга хора, независимо от тяхната раса, култура, полова принадлежност или социален статус. Обикновено се проявява в началото на зрялата възраст (20 г.), но може да възникне и по- късно.
Шизофренията е вид психично заболяване на мозъка, което дава на заболелия усещането за дезорганизация, ирационалност, свръх абстрактно мислене. Най-често срещаните симптоми при обострено състояние са халюцинации и налудничаво поведение. Жертвата вярва, че неговото мислене, дори и абсурдно, е най-правилното и не подлежи на различна интерпретация. Пример за подобно поведение е, че болният развива убеждение, че в главата му е имплантиран проследяващ чип. Често страдащите от шизофрения развиват ирационални убеждения в периода от тяхното развитие, когато културни ценности или вярвания са им предавани от техните родители в тази така крехка, юношеска възраст. Това е възрастта на т.н. шизофренични психози.
Кататонията е друг вид, по-рядко срещан, шизофреничен симптом. Той се характеризира с мускулна скованост и неподвижност. В някои от по-тежките състояния това преминава в отказване от страна на жертвата на всякакъв вид храна и течности. Крайната фаза на кататонията е т.н. кататонен ступор: мъчително състояние за болния, в което той чува заобикалящия го свят, но не може да отговори или реагира на случващото се; изпитва интензивни халюцинации и екзистенциален страх. Всичко това кара болните от шизофрения да преминат към самонараняване. Световната здравна организация твърди, че близо 50% от жертвите правят опит за самоубийство. Няма друго заболяване, при което рискът от подобни последници да е толкова голям.
Ясните причини за възникването и развитието на шизофрения все още са неясни. Истината е обаче, че през последните години превенцията и лечението на заболелите е в своя пик, твърди доклад на НСИ. Приблизително 25% от страдащите от заболяването се възстановяват напълно след прекаран първи психотичен епизод, който остава и единствен. В около 50% от случаите болестта протича с повтарящи се епизоди на влошаване, като в интервалите между тях се наблюдава възстановяване в една или друга степен. Когато шизофренията приеме хронично протичане, то може да доведе до т.нар. резидуално или изходно състояние. Това състояние се наблюдава в по-късните стадии от развитието на заболяването, обикновено след дългогодишно боледуване.
Една от най-неприятните последици на шизофренията не е свързана със самата болест, а с негативното отношение от страна на околните към боледуващите. Голяма част от хората асоциират шизофренията с непредсказуемост и агресивно поведение. И макар че понякога подобни поведенчески отклонения се наблюдават по време на обостряне на заболяването, голяма част от болните от шизофрения са тихи, затворени в себе си и дистанцирани от обществения живот. Независимо от това, те често са отбягвани от познати, съседи и дори от близките си роднини. Това приписване на негативни качества върху определена група от обществото се обозначава с термина стигма - системно пренебрегвани, отритвани, заклеймявани.
Да, шизофренията е лечимо заболяване. Съвременната клинична психиатрия разполага с високоефективни и безопасни медикаменти за облекчаването на симптомите на шизофренията. Освен медикаментозното лечение, важна и неразделна част от индивидуалния лечебен план представляват психологическата подкрепа, включването в различни програми за психосоциална рехабилитация, психологическото консултиране и психообучение, когнитивната психотерапия, както и оказването на подкрепа на семействата на болните. Често интервенции, свързани с подкрепа за осигуряване на подходяща работа или друга възможност за пълноценно участие в живота на общността, могат да играят ключова роля за пълноценното възстановяване на болните.
Крайната цел на лечението при шизофрения никога не бива да се ограничава само с отстраняването или намаляването на психотичните симптоми (налудностите, халюцинациите, обърканото мислене и други). То следва да бъде насочено към възстановяване на социалното функционирането на болните до ниво, максимално близко до предболестното, а също така постигане на висока удовлетвореност и качество на живот.
Да бъдем търпеливи слушатели преди всичко и след това да се консултираме със специалист, ако имаме съмнението, че наш близък развива симптоми на заболяването. Нека подхождаме с търпение и разбиране към човека, преминаващ през тази трудност, наречена шизофрения.
Източници:
Сотиров, В. Шизофрения и въпроси. Посетено на 25.03.2022г.
Comments