Текст и снимки: Далиа Давидкова
В настоящия пост ще ви запозная с две допълващи се изложби, посветени на Владимир Димитров – Майстора и осъществени под патронажа на Президента на Република България Румен Радев. След това ще ви срещна с куратора им – Иво Милев, за да погледнем Майстора през неговите очи.
Образът на Майстора (Квадрат 500)
Националната галерия "Квадрат 500" приютява не само постоянната си експозиция, но и изложба, посветена на Майстора. Преминавайки през тихото фоайе, облицовано с камък в дясната част, посетителят е посрещнат от образа на Майстора в късните му години на черен фон. Ето тук, скъпи читатели, вече се появява усещането, че предстои нещо, което ще провокира сетивата. Изложбата се състои от поредица автопортрети на художника и портрети от неговите съвременници. Във всички тях можем да съзрем Майстора едновременно еднакъв и различен. Всяка творба, макар да е уловила чертите на художника, е запечатала различно излъчване. Лицето от паната е ту приветливо и успокояващо, ту непроницаемо, а на места – дори плашещо. Има нещо, което някак си се е прокраднало във всяка една картина и скулптура. Усещането за трагизъм струи от образа на Майстора, процежда се през платната и насища въздуха. Няколко стъпки след входа посетителят чувства почти физически тъгата, с която е наситено пространството, но изкуството е толкова ценно, защото има способността и задачата да ни накара да почувстваме нещо. А тази изложба несъмнено успява. Двата коридора, в които е подредена, се събират в зала, която сякаш за равновесие показва на посетителя един образ на Майстора, който не е толкова трагичен. Там той приветливо гледа от картина с предимно светли тонове, а срещу нея се въртят видеоматериали за художника – такъв, какъвто е бил. Излъчването и образа на един забележителен човек са уловени от много ъгли и още толкова майстори на четката и длетото. Може би всеки е видял нещо различно, което е запечатал в творчеството си. На тръгване със сигурност запомних едно – очите на майстора от последната творба изпращаща посетителите, които сякаш гледат през теб.
Майстора и „Родното изкуство” (Двореца)
Национална галерия Двореца по същото време е „домакин” на втора допълваща изложба, посветена на Владимир Димитров. Въвеждането в изложбата е през коридор „белязан“ с думи за Майстора и неговото творчество. Очите сякаш привикват към сивото, за да останат обезоръжени пред предстоящите картини. Цветове, багри и сюжети се събират по теми в различни зали, за да покажат колко различен е всеки от тях и нещо повече – за да оставят своето „нещо“ на света. Посетителите гладно поглъщат всеки цвят, линия и усещане. Атмосферата е завладяваща. Ето тук, на този етаж със сиви стени, се чувствам повече като в дворец, отколкото в светлата зала над мен с красиви огледала, но без картини. Не че не е красива. Напротив – студен аристократизъм се смесва със осветлинето ѝ. Но тук, на етажа сред изложбата Майстора и „Родното изкуство”, разбирам причината да е подредена в някогашния царски дворец.
Тъй като (нека не забравяме) аз не съм критик, а вдъхновен пишещ, пиша тези последни редове, преди да Ви срещна с куратора на изложбите Иво Милев. Вече съм много впечатлена и за да не издавам предварително, представям на вашето внимание:
Интервю с Иво Милев по повод
допълващите се изложби
Образът на майстора (Квадрат 500) и
Майстора и „Родното изкуство” (Двореца)
ДД: Здравейте, бих ли могла да Ви помоля да се представите на читателите ни, все пак сте носител на отличието в категорията „Визуално пластични изкуства“ 2020?
ИМ: По образование съм юрист, специалността ми е авторско право. Около 20 години съм се занимавал в областта на аудиовизията – кино и телевизия. Работих за една от най-големите продуцентски компании в България, с чието име се свързват едни от най-успешните телевизионни, филмови и рекламни проекти от началото на сегашното столетие. Няма смисъл да казвам, че научих много там. Напрежението и умората в този изключително динамичен сектор обаче си казаха думата – оттеглих се, оставяйки компанията на върха на славата ѝ, ако мога така да се изразя – с най-знаковите ѝ и емблематични проекти, променили въобще насоката на българския телевизионен пазар. Малко по-късно приех предложението и през 2014 станах заместник-директор на Национална художествена галерия. От тогава работата ми изцяло е свързана с музейна и изложбена дейност. В момента съм Ръководител на изложбената дейност на Национална галерия.
ДД: Как всъщност се роди идеята за изложбата, посветена на Владимир Димитров – Майстора? Забелязвам, че тя е под патронажа на президента Румен Радев. Бихте ли ни разказали повече за развитието от идея до вече подредената изложба?
Повод за изложбата, всъщност изложбите – защото това са две отделни, макар и свързани изложби – бе 140-годишнината от рождението на Майстора. Национална галерия има традиция да чества подобни годишнини на такива влиятелни фигури в българското изобразително изкуство. Ще го кажа така за вашите млади читатели – Майстора е „бранд“, един от най-наложените „брандове“ в изкуството ни. Неговото име е легенда още приживе, а влиянието му сред съвременниците му и приносът му за обновяването на изобразителния език през 20-те и 30-те год. на ХХ век е забележителен. Рядко в нашата динамична и объркана история има фигура, която да стои така стабилно, а интересът към нея не само да не намалява, а да се увеличава.
Този път при отбелязването годишнината на Майстора Национална галерия избра малко по-различен подход – искахме да избягаме от традиционния и вече малко скучен ретроспективен характер на представяне. Избрахме две теми – образът на Майстора в портрети и автопортрети и Майстора като условен център на едно от най-важните художествени явления за първата половина на ХХ век – Движението за родно изкуство. Едва ли има български художник, който да се е самопортретувал така настойчиво – още от ранна юношеска възраст, та до старостта си – както Майстора. Но едва ли има и фигура от културната ни история, която да е будела по такъв начин интереса на съвременниците си и поколенията като тази на Майстора. Интересът към тази загадъчна и харизматична личност започва много рано и не спира досега. За това са и всичките тези негови многобройни портрети, работа на Дечко Узунов, на Васил Стоилов, на Стоян Венев, на Иван Ненов, на Илия Петров, на Андрей Николов и още много други. Ние ги събрахме като свидетелство на едно място в тази внушителна експозиция, опитвайки се да разкажем по този начин историята на една силна, но и енигматична и трагична личност. Изложбата “Майстора и Родно изкуство” в Двореца го поставя в обкръжението на неговите колеги и приятели, художниците от 20-те и 30-те години на ХХ век, обединени неформално от една обща и значима идея – търсене на национален изказ и стил. Това са Иван Милев, Цанко Лавренов, Васил Стоилов, Стоян Венев, Васил Захариев, Иван Лазаров и други, представителни на забележителното като постижения и влияние за културната ни история движение за Родно изкуство.
ДД: Кой е Майстора за вас? С какво го асоциирате в съзнанието си?
ИМ: Майстора е сякаш роден да бъде отшелник, монах, иконописец и е такъв в един техен съвременен вариант. Пътува много, но всъщност предпочита да живее усамотен на село, вдълбочен в своето съзерцателно изкуство. Той създава съвременни, модерни икони – централен образ в тях е жената, която се превръща в символ; „женското“ става средищен, задвижващ елемент на света като Космос. Това е един дълбоко вроден пантеизъм, където човек и природа не само се схождат, а са едно и също. По време на подготовката за изложбите интересът ми към тази личност се засили дотолкова, че в крайна сметка се материализира в един обширен, добре илюстриран текст – биография на Майстора, която ще излезе до месец под марката на издателство “Книгомания”. Ето за пръв път за вашето издание споделям този проект…
ДД: Как премина процесът по събиране на картините, участващи в изложбата? С какви предизвикателства се сблъскахте и как се справихте с тях?
ИМ: Подготовката на изложбите продължи дълго – в него взеха участие множество специалисти от Национална галерия и колеги от страната. Повече от 25 културни институции – музеи, галерии, архиви, както и частни колекционери – предоставиха произведения и архивни материали. Подобно сътрудничество в такива мащаби е радващо и показателно. Беше удоволствие да се работи с колегите в страната, които възприеха идеята и се включиха в две изложби като в собствено начинание. Особено това пролича в отношението на екипа на Художествена галерия “Владимир Димитров – Майстора” в Кюстендил, която притежава и най-голямата колекция с негови творби. Нямаше пречки и спънки, беше удоволствие да се работи.
ДД: Бихте ли ни споделили някоя интересна ситуация, възникнала по време на подготовката?
ИМ: Три големи събития бяха посветени на Майстора тази година – внушителната и представителна изложба в Художествената галерия в Кюстендил, изложбата на военна тематика в Софийска градска художествена галерия и двете свързани изложби в Национална галерия. Това стана повод за документален филм на режисьора Николай Василев (един продуцентски проект на Найо Тицин), проследяващ пътя на реализация на проектите, който ще бъде представен през септември, мисля че, в тази толкова хубава инициатива Master of Art.
ДД: Как възприемате изложбата и какво значение носи тя за Вас?
ИМ: Двете мащабни изложби в двете най-представителни сгради на Национална галерия – Двореца и Квадрат 500 – обединени от това респектиращо име и открити на един и същи ден беше предизвикателство и донякъде експеримент. Слава Богу, успешен. Те са безспорно акцент за художествената сцена – не само в програмата на Национална галерия и не само за София, но и за страната.
ДД: Стана ясно, че има голям интерес от страна на публиката и това е причината за удължаване на периода, в който ще остане изложбата. Да очакваме ли постоянна експозиция в чест на Майстора?
ИМ: Да, изложбите са удължени и могат да бъдат видени до 25 септември във филиалите на Национална галерия. Майстора присъства и сега в постоянната експозиция на Национална галерия и то като един от най-цялостно представените автори. Постоянна експозиция на Майстора е присъствала винаги в залите на на художествената галерия в Кюстендил, а изложбата, която колегите направиха по повод годишнината задължително трябва да бъде посетена. Колекцията на Национална галерия, сравнена с тази в Кюстендил, не е голяма, но съдържа наистина знакови произведения от неговото творчество – дори след края на изложбите любителите могат да ги видят в залите на постоянната ни експозиция в Квадрат 500.
ДД: Кое според вас е най-важното, когато подреждате експозиция?
ИМ: Всяка изложба „живее“ в среда, в пространство. За мен жизнената среда на експозицията е най-важната – пространството не е абстрактното пространство от стени, а живо пространство.
За още информация: https://nationalgallery.bg/bg/visiting/kvadrat-500/
Comments