Стилистичните фигури и тропи са художествени изразни средства, които мъчат учениците от пети клас чак до края на литературното им образование. Едва ли винаги, когато четем дадено произведение се замисляме за тях, но чрез стилистичните фигури и тропи ние имаме възможността да вникнем в това, което е искал да каже авторът. Те са ключ към по-дълбокия смисъл на едно произведение, който не винаги можем да разберем на първо прочитане, но точно за тази цел ни помага анализът.
Сигурна съм, че в главата ви са изникнали поне няколко изразни средства, но знаете ли кои са тропи и кои стилистични фигури? Разликата е много проста. Тропите са думи и изрази, които се използват в преносно значение, а стилистичните фигури се употребяват в прякото си значение, като се съчетават по необичаен начин. Нека ги разгледаме поотделно, за да ви стане по-ясно.
Както казах по-горе, тропите са фигури на заместване – прякото значение се сменя с преносното. Има няколко вида:
1. Метафорични
· метафора – „каменно сърце“
· аналогия – „сърце като камък“
· олицетворение – „лисицата се засмя“
· алегория – „лисица-хитрост“
· атономасия – „Той е същински Бай Ганьо.“
· ирония – „Е, много си силен. Вдигаш цели два килограма.“
· сравнение – „като лебед хубав“
· оксиморон – „бързай бавно“
· епитет – „златна“
Всички те са вид метафора, но трябва да разпознаваме точното им наименование и функция. Искам да обърна специално внимание на четири от тях.
Алегорията е изразяване на нравствени качества на човека чрез предмет явление или животно.
Атономасията е назоваване на човек с името на носител на подобни на неговите качества.
Оксиморонът е съчетаване на привидно противоположни понятия.
Епитетъте едно от най-често срещаните средства. Важно е да знаем, че само прилагателното, в случая ,,златна‘‘, се счита за епитет, а целият израз ,,златна душа‘‘ е метафора.
2. Метонимични – при тях названието на един предмет се пренася върху друг на базата на смислова свързаност
· метонимия – „Върхът отговори…“
· синекдоха – „бащино огнище“
· перифраза – „авторът на ,,Под игото‘‘“
· евфемизъм – „отиде си от този свят“
При метонимията се назовава името на цялото вместо част от него, а при синекдохата обратното – името на частта вместо цялото.
Перифразата заменя предмета с описателен израз, назоваващ негови качества.
Евфемизмът представлява замяна на един израз с друг, за да се избегне неприятно въздействие.
3. Количествени
· хипербола – „От хиляда години не съм ходил там.“
· литота – „Не е лош.“
Хиперболата преувеличава признаците на предмета, а литотата прави обратното – преумалява признаците на предмета.
След като си припомнихме тропите можем спокойно да преминем към стилистичните фигури, които са средства на съвместяването. Те съчетават значения. Разделят се на няколко вида:
1. Фигури на неравенството
· климакс – „ще го подуша, ще го видя, ще го изям.“
· антиклимакс – „Коли, беси, бие“
Първото средство представлява възходяща градация, а второто низходяща.
2. Тъждествени фигури
· синоними – „чувства силни, големи плоди“
· етимология – „нощ нощувам“
· анафора –
„Език свещен на моите деди език на мъки, стонове вековни, език на тая, дето ни роди‘‘
· епифора –
„това е песен,
да, това е песен!‘‘
· епинафора –
„Кажи им, майко, да помнят
да помнят, мене да търсят‘‘
Последните три художествени средства са разновидности на повторението. Анафората е в началото, епифората в края на съседни стихове, а при епинафората дума от края на един стих се повтаря в началото на другия.
3. Словоредни и синтактични фигури
· инверсия – „гора зелена“
· апосиопеза – „Пък тогаз … майко, прощавай!“
· синтактичен паралелизъм –
„Всяко дърво меч е, всякой камък бомба,
всяко нещо удар, всяка душа-плам“
· алитерация – „Гарванът грачи грозно, зловещо“
· асонанс –
„Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!“
Апосиопезата графически се отбелязва с многоточие и изразява силни чувства.
Синтактичният паралелизъм представлява изречения със сходен строеж.
Алитерацията повтаря едни и същи или близки по звучене съгласни звукове, а асонансът прави същото, но с гласни звукове.
Добре, вече разбрахме кои са стилистичните фигури и тропи, но как да ги научим? Има един доказано ефикасен начин – чрез четене на различни творби.
Вземете някое стихотворение (за предпочитане на любим поет) и се опитайте да го анализирате, търсейки изразните средства в него. Най-добре е произведението да не е изучавано, за да тествате собствените си знания, а после може да потърсите негов анализ, за да потвърдите предположенията си. Това определено ще ви помогне не само с научаването на средствата, с тълкуването на творбите, но и с писането на интерпретативни съчинения. Също така, бих ви препоръчала да изслушате епизода по темата от българския подкаст за литература – „Модерна мисъл“.
Източници:
http://kameliaangelova.blogspot.com/2014/04/blog-post.html
Comments