Вечно млада – Петя Дубарова

Текст: Емили Митева

Една млада душа, осъзнала твърде рано тежката действителност,

предпочете да си тръгне, но да остави белег в българската литература за вечни времена.

Петя Дубарова (Елица Дубарова - Restored by Adam Cuerden, Attribution, via Wikimedia Commons)

Прекрасната Петя е родена на 25 април 1962 г. в град Бургас. За нейния живот, за жалост, се знае малко. Като ученичка е била много прилежна и e рецитирала свои произведения пред съученици. Творческият ѝ талант и лекотата, с която създава своите творби, я превръщат в явление в българската литература.

Тя започва да пише стихове в ранна детска възраст и продължава до сетния си дъх. Освен поетеса,за кратко става актриса, като играе във филма „Трампа“ с режисьор Георги Дюлгеров.

По творчеството ѝ можем да съдим за силната чувствителност, която притежава младата поетеса. Неочакваната ѝ смърт предизвиква много въпроси в обществото, започват да се сипят предположения за причината. Дали любовни мъки са изтезавали душата на Петя Дубарова, или социализмът я е прекършил, не става ясно.

Причината името на Петя Дубарова да бъде изписано със златни букви в историята обаче не е трагичната ѝ съдба. Младото момиче остава завинаги в сърцата на писатели, критици и читатели със своите творби, запечатали нейния безспорен талант и непреклоним дух.

Въпреки ранната си смърт Дубарова оставя след себе си около 200 стихотворения, разкази и преводи на емблематични изпълнители. Днес имаме възможността да се върнем 43 години назад във времето и да погледнем света през нейните очи.

„Сега разбирам: в топлите ми длани

е сгушено соленото море.

Във сънищата мои разлюляни

то бърза да се побере.“

( стихосбирка – „Аз и морето“, стихотворение –„Аз и морето“)

Морето винаги присъства в творчеството на писатели, родени от неговите приливи и отливи. Природна стихия, която успява да завладее съзнанието на хората, да ги отведе отвъд сивотата на света и да им подари миг на надежда и спокойствие. Минута мълчание в пясъка, поздравяван и изпращан от вълните на морето. Минута на безкрая.

„Омръзна ми да бъда черно-синя,

в престилка като прилеп - с нощен цвят,

и с чувството на грешна монахиня

да нося в себе си мечта за свят

тъй пъстър, както всъщност е дъха ми

в момичешката своя дълбина.

Гимназията всекиго измами,

от всеки взе по капка светлина...“

( стихотворение – „Мисли в час“)

Друг отличителен белег на Петя Дубарова е нейното несъгласие с образователната система в онези времена. Според талантливата поетеса, идеологията за равенството, проповядвана в училищата още от ранна детска възраст, кара хората да загубят цветовете си и да се превърнат в част от сивата маса.

„Измамена

Младост

Прошка

Сън

Спомен

Зад стените на голямата къща

Тайна“

Навярно нищо в този живот не е било способно да отнеме терзанията на младото момиче, а може би самият живот не е могъл да я оцени. На 4 декември 1979 г., Петя Дубарова слага край на живота си – решение, породено не от един, а от множество комплексни фактори, които вероятно никога няма да разберем напълно.

Пища Хуфнагел, CC BY-SA 4.0 httpscreativecommons.orglicensesby-sa4.0, via Wikimedia Commons

Въпреки теориите, че самоубийството на младата поетеса е било водено от импулс, тонът в творбите ѝ показва друго – те стават все по-мрачни и тревожни, а осанката на Петя се изменя, губи своите жизненост и лъчезарност.

Всяко нейно произведение заслужава да бъде прочетено и оценено.

Поезията не е просто думи на лист хартия. Това е процес, лекуващ пишещия и четящия. Съкровено споделени мисли, обич, болка.

Петя Дубарова остава единствена, неповторима, вечна!