Текст: Мария Сомлева
Прекарала съм 12 години във всевъзможни класни стаи. Стари, чисто нови, с различни страховити експонати (кабинета по биология), закачени картини с вдъхновяващи цитати (кабинета по предприемачество). До голяма степен обаче, всички стаи, до които съм се докосвала, изглеждат идентично – чинове, столове, подиум и учителско бюро, бяла дъска…
Тази стандартизация междувпрочем претърпява редица критики. От една страна, подредбата на повечето класни стаи не се е променяла от миналия век. Старите чинове са били подменени с нови, черните дъски и тебеширите – с бели дъски и маркери, стаите са оборудвани с компютри… но какво от това? Функцията им до голяма степен остава същата, подредбата на учениците – също!
***
Представете си сега, че влизате в нечия стая. Не познавате човека, не знаете дори и името му, но по стените виждате, например, множество всевъзможни рисунки – както на известни, всепризнати художници, така и на някои не толкова популярни. Виждате шкафове с книги, прокарвате пръсти по гръбчетата, заглеждате се в заглавията, харесвате си някои, други – не особено. Виждате още и някои снимки, очевидно важни за притежателя на стаята – например със семейството му, или пък грамоти за спечелени състезания, снимка с класа му и прочие… Можете ли тогава да прецените според видяното, част от характера на човека, част от неговите ценности, мечти, любими спомени?
Защо не бъдат и класните стаи такива?
***
Пребоядисване и сменяне на мебели
Това е може би най-очевадната промяна, но замислете се колко от нас са учили в стари, неприветливи стаи? Наистина, това няма да създаде чара на стаята, но ще е една стъпка по-близо до него. За съжаление обаче бюджетите на повечето училища, особено в малките населени места, са крайно ограничени и навярно няма скоро да видим пребоядисани, нови класни стаи във всяко училище, в което има нужда от такива.
Красивите моменти
*SPOILER ALERT: Петя на моята Петя*
В страхотния по мое мнение филм “Петя на моята Петя”, най-важната част от класната стая на Петя и съучениците ѝ е стената, на която те пишат прочетените от тях произведения в таблица с различни оценки за стойността на произведенията. Могат да бъдат видяни класически заглавия като “Параграф 22”, “1984”, както и модерни книги като например “След”. Когато тази стена е заличена от авторитетния директор, държащ единствено и само на практичността, целият клас е безкрайно разочарован. И има защо! Нима не е безкрайно интересно да надникнем в книжните “постижения” на някой човек, да сравним оценките му за някое произведение с нашите или пък да получим вдъхновение за нещо ново за четене? Нима не се вдъхновяват всички да четат по този начин – цел, която българското образование си поставя от толкова много години, ала без особени резултати?
*Край на спойлерите*
Както при филма за Петя, всеки клас си има нещо – моменти или спомени, които го вдъхновяват и изграждат идентичността му. Защо например по стените на всяка класна стая не се поставят снимки на класа, както и постиженията на учениците – тяхното творчество (ако създават такова), спортни изяви и прочие? Това, освен че създава една сполотеност между съучениците, също така помага те да се опознаят по-добре, да открият талантите на хората около тях и да се вдъхновяват едни от други.
Истории от минали класове
Аз не знам нищо за предишните класове на училището ми! Не би ли ви било интересно класната ви стая да наподобява малко и на… музей? Всеки клас, който е учил там, има своята история и своите красиви моменти. Защо да няма стена, посветена изцяло на снимки от предишни класове и техните учители, както и, може би някаква папка, в която предишните ученици да оставят свои “завещания” за бъдещите обитатели на класната стая?
Индивидуалността
Говорейки за завещания, всички ние трябва да оставим следа от себе си. Затова, струва ми се, би било интересно, ако всеки клас, учил в дадена класна стая, остави нещо в нея. Това ще бъде изцяло по преценка на класа и класния ръководител (е, разбира се, и с администрацията на училището). Може да бъде нещо амбициозно и творческо (например стенопис), романтично (писма до бъдещите обитатели на стаята), или пък нещо основно и практично (например нови мебели)… а има още толкова много идеи!
Възможности, възможности, възможности!
Животът постоянно е пълен с възможности! И докато наистина вече е много по-лесно да се информираме за тях от интернет, много хора не го правят. Може би от нежелание, може би от липса на знание за места, от които биха могли да си набавят информацията. По тази причина, смятам, че би било много полезно да има някой малък шкаф, предназначен за различни материали, съдържащи полезна информация и възможности за учениците – стажове, младежки обмени, доброволчески проекти, литературни четения, курсове и прочие.
***
Накрая перфектната класна стая би била място, на което учениците и учителите се чувстват значими, вдъхновени да научават нови неща за историята на училището си, получават възможност да развиват себе си и уменията си и, разбира се, се чувстват вдъхновени и щастливи да са там! Смятам, че за това не са нужни твърде много парични средства, а желание и инициативност от страна както на учащите, така и на преподавателите и административния отдел; и много, безкрайно много любов.
Comments